Медия без
политическа реклама

БФС задейства кризисен пиар с ретро методи

Контрадекларацията срещу подписката на екипа на Бербатов повтаря соц практики, а вече сме в края на първата четвърт от XXI век

Фейсбук/(Р)Еволюцията е тук
Екипът на Димитър Бербатов представи два вида декларации, за които се твърди, че са давани за подпис на клубовете из цялата страна.

БФС започна да прибягва до ходове, които навяват спомени за времето отпреди 10 ноември 1989 г. Поне това изглежда след новото разкритие на Димитър Бербатов и екипа му. На 24 ноември той за пръв път спомена, че от футболния съюз чрез зоналните съвети карат клубовете да подписват декларации, с които да изразят несъгласие срещу обжалването на решенията на конгреса на БФС от 12 октомври. Почти както при т. нар. социализъм трудови колективи пращаха писма в подкрепа на партийните ръководства.

В публикуваните бланки има странни мотиви: "ние сме участници в първенствата в област ... и членството ни в БФС е от важно финансово и организационно значение за развитието на клуба. Желанието ни е да дадем шанс на младите хора в града ни да се занимават с любимия си спорт, осигурявайки им добри условия и среда".

Или пък: "Целта на някои хора да разединят футболното семейство пречи на нас да си вършим работата, за да осигурим нормални условия и среда на футбола".

И все в този дух, който би умилил със своя патетичен наивизъм, ако нещата не бяха толкова сериозни.

Защото приличат на преброяване на верните клубове и напомняне на колебаещите се коя страна да подкрепят. "С подобни действия се цели не само да се противопоставят клубовете едни на други, но и може би БФС да провери колко са тези, които все още са готови да действат под команда и от страх", както твърдят от екипа на Бербатов.

И тези контрадекларации не са самоцелен ход, а явно

 

изпитан алгоритъм при подобни критични ситуации

 

Защото още е пресен примерът от април 2021 г., когато на клубове бяха раздавани бланки от БФС, с които да декларират нежелание за провеждане на извънреден конгрес на 25 юни. Нещо, за което "Сега" пръв писа.

Слуховете, че БФС работи за отлагането на извънредния конгрес, насрочен от самия него за 25 юни, започват да намират потвърждение.

Тогава футболният съюз шумно първо изрази съмнения в достоверността на цитираната информация. Но след това тихомълком смени шефа на зоналния съвет на БФС в Бургас Калоян Панайотов, тъй като тъкмо от неговия район дойде разкритието и бе показана скандалната бланка.

Сега от БФС дори не си направиха труда да отрекат твърденията на Бербатов, с което на практика признаха разпространяването на контрадекларациите.

Фактите не могат да не будят

 

притеснение за ръководството на БФС

 

Колкото и то да отрича, действително в съда са подадени жалби за нарушаване на процедурата на конгреса. Точно те блокират вписването в Търговския регистър на новата управа. Отделно върви и официална подписка сред клубовете за включване на точка за избор на президент на предстоящия конгрес през март 2022 г., който уж щеше да е само за гласуване на бюджета. И тази подписка има всички шансове да събере нужните гласове, за да бъде взета под внимание.

Не на последно място - разликата в подкрепата към Борислав Михайлов (241 клуба) спрямо Димитър Бербатов (230) не е космическа, за да бъде пренебрегвана и да се демонстрира самочувствие на безапелационен победител, извиращо от изказвания на голяма част от ръководството.

Но да беше само акцията с контрадекларациите на БФС... След като дълго време Михайлов бе капсулиран за околния свят, изведнъж започна изграждането на друг негов имидж. 

Президентът на БФС, който дълго време бе изключително рязък към опозицията, рязко влезе в ролята на някакъв бащица, склонен да прости грешките и да предложи пост на яростните си критици Димитър Бербатов и Стилиян Петров. Нещо, което Бербатов веднага отхвърли ("Не може да се случи никога да работя с Михайлов!"). А и тази щедро подадена ръка рязко контрастира с обвиненията за подкупване на клубове, които Йордан Лечков и Венцеслав Стефанов (все близки до Михайлов) отправиха към екипа на Бербатов.

Създаден бе и персонален блог на Михайлов във Фейсбук, явно за да бъде показан като действена и открита за обществеността личност. За това решение ръководството на БФС, а и самият президент навярно вече горчиво съжаляват. Като начало профилната снимка бе с нацистки символи и това бе видяно от десетки хиляди души, преди този гаф бъде замазан, а фотосът - сменен. Отделно под всеки пост от името на Михайлов (надали някой вярва, че той си ги пише лично) следват стотици коментари - от жлъчни до откровено обидни, като положителните реакции се броят на пръстите на едната ръка. Което би трябвало да хвърли самия Михайлов и цялото ръководство в сериозен размисъл и да им светне яркочервена сигнална лампа за публичния образ на управата на БФС и лично на президента.

Само няколко дни след като дебютира с личен блог във "Фейсбук", президентът на БФС Борислав Михайлов (или някой от неговите медийни съветници) направи голям гаф.

За съжаление, налице са крещящи доказателства, че всякакъв PR в полза на ръководството на футболния съюз е предварително обречен. Да не забравяме и позицията на преизбрания държавен глава. Президентът Румен Радев демонстративно отказа да седне в ложите до Борислав Михайлов вечерта след конгреса на БФС (респективно да го поздрави) и предпочете да гледа сред феновете мача срещу Северна Ирландия от световните квалификации.

 

Към момента са малко верните ходове

 

за излизане от неприятната за БФС ситуация. Сред тях определено не е граденето на имидж на Михайлов на самодържец добряк, който допуска народът да му задава въпроси, да му коментира изявите и да го обижда в социалните мрежи. Не е и протакането чрез съдебни дела, които да позволят на ръководството да управлява "в заварено положение", докато излязат решенията след година-две. Това би затруднило работата на БФС и би компрометирало самите ръководители пред клубовете и феновете.

Вероятно най-добре би се приел нов избор за президент, който обаче да е лишен от спорни моменти като недопускане на клубове до форума заради провокирани от БФС прокурорски проверки и други номера в този дух. Пък и за такова развитие Бербатов вече заложи името си с обещанието, че би приел нова загуба, ако този път правилата са спазени.

И когато се говори за прозрачност, нека действително да има такава, без компромиси. Вече сме към края на първата четвърт от XXI век и подобни декларации, които се поднасят на клубовете, не могат да останат скрити от обществеността. Нито пък могат да минат "случайно" пропуснатите в протокола от конгреса ключови реплики на водещия Камен Костадинов, че за избиране на нов президент са необходими 242 гласа. Да не говорим за недоказаните обвинения за купуване на гласове от страна на опозицията. И колкото по-бързо в БФС осъзнаят, че новите реалности отричат подобни остарели похвати, толкова по-добре за всички. Най-вече за българския футбол.

Още по темата