Много често, ставайки дума за бразилския национален отбор по футбол, се споменава и за жого бонито (порт. - красива игра). Сега отново този термин бе намесен по време на впечатляващите мачове на "селесао" до момента на световното първенство в Катар.
Няколко гола дадоха повод отново да се заговори за жого бонито - ножичният удар на Ричарлисон срещу Сърбия и попадението му в 1/8-финала срещу Южна Корея, както и комбинацията довела до точния удар на Лукас Пакета също срещу азиатския тим.
От началото на XXI век няколко селекционери (най-вече Карлос Дунга) се опитваха да наложат по-прагматичен стил и да оставят романтичния футбол на заден план. Но ето, че отново жого бонито излиза в светлината на прожекторите, за удоволствие на футболните фенове.
Човекът, който най-много популяризира този термин, е Пеле. През ХХ век няколко британски журналисти са го използвали в своите репортажи. През 1977 г. обаче излиза автобиографията на Пеле "Моят живот и красивата игра", като се счита, че именно тя дава повод за използването на словосъчетанието.
Много е възможно Пеле да е заимствал от съотборника си Валдир Перейра (Диди), с който печели световните титли през 1958 и 1962 г. На първенството в Швеция Диди става най-добрият футболист на турнира, а след това печели и КЕШ с "Реал" (Мадрид) през 1960 г. По-късно, като треньор, той нерядко ползва схема с четирима нападатели, а отборите му се отличават с ярък и свободен стил на игра. Тъкмо
той заявява, че иска жого бонито от футболистите си.
"Понятието жого бонито е отчасти наложено, отчасти майсторска самомитология - винаги е било малко илюзия", разказва сътрудникът на в. "Гардиън" Барни Ронай, който е прекарал детството си в Бразилия.
Майсторските финтове, главозамайващи пасове, дрибльори от извънземна класа, красиви голове... Феновете жадуват за това. И го виждат в състава на Бразилия, който става три пъти световен шампион, начело с Пеле. Радват се на това и по-късно, при поколението на Зико, Сократес, Дирсеу, Фалкао. Те обаче се разминават с титлата през 1982 и 1986 г. Но пък 8 години след това Бебето, Ромарио и компания я печелят през 1994 г. (макар и с не толкова красива игра), а Роналдо и Роналдиньо и сие - през 2002 г.
В момента в Бразилия не се говори толкова за жого бонито, но
този израз вдъхновява сегашните звезди, включително Неймар.
Постепенно терминът се превръща в клише. "Това явление беше популярно по-рано, по времето на Пеле. Когато Бразилия загуби от Италия на световното първенство в Испания през 1982-а казвахме, че това е последният наш отбор, който показва жого бонито. Сега може би това е като термин, който е интересен на чужденците", разказва журналистът Фабио Алейшу.
Дори Пеле през 2014 г. казва: "За съжаление днес, заради новите технологии и милионите от спонсори, хората не се вълнуват как точно отборите им побеждават. Те не се интересуват от красивата игра и елегантния футбол. По мое време ние правихме шоу."
Стига се дори до световното първенство в Русия преди 4 години, когато "селесао" губи от Белгия на 1/4-финалите. Тогава Тони Кейрон от "Ню Йорк Таймс" пише: "Дори не ми се струва, че гледаме Бразилия. Това може да бъде който и да е европейски отбор. Свободният и експресивен футбол в стил самба, с който някога асоциирахме Бразилия, вече отдавна е мъртъв."
На Мондиал 2018 г. селекционер на Бразилия бе Тите. Сега той отново води "селесао", но отборът играе много по-красиво и вдъхновено. А в лицето на Неймар, Ричарлисон, Винисиус Жуниор, Лукас Пакета и др. феновете виждат проводници на възраждането на жого бонито.
Въпросите сега са дали романтичният футбол ще успее да надделее над прагматичния, към който се придържат останалите отбори и дали Бразилия ще успее да стигне до шестата титла, благодарение на красивата си игра.
