В българския футбол мнозинството няма желание да се играят по-често мачове. Този извод се налага след състоялата се преди дни среща, инициирана от президента на БФС Борислав Михайлов, в която участваха представители на професионалните ни клубове.
Поводът беше ясен - как да се нагоди програмата за сезон 2022/23, спрямо изискването на ФИФА да се играят клубни шампионати в отделните страни, докато тече световното първенство по футбол в Катар (21 ноември - 18 декември). Според изготвената предварителна програма от БФС се очерта първенството ни да спре временно след 13 ноември и да се поднови на 17 февруари. Това означава цифром и словом 96 дни зимна пауза, която е разточителна, меко казано. Разчетите включваха през това време да се изиграят само 1/16-финалите за купата на България.
Нека го опишем другояче -
през тези три месеца навлезлите във форма футболисти ще трябва да тренират, да почиват, след това пак да тренират, да ходят на лагери и така постепенно да изгубят добрата си кондиция. Която може да бъде наваксана сигурно чак по някое време напролет. А за клубовете това би значело ненужна финансова тежест - да се плащат заплати на професионалните футболисти, а те да не играят. Плюс разходи за някой и друг лагер отгоре.
Притеснени от тази перспектива клубовете и БФС се събраха и решиха първенството да прекъсне седмица по-късно (18-20 ноември), след това между 29 ноември и 1 декември да се състоят 1/16-финали за купата, а между 6 и 8 декември - 1/8-финали. Евентуално на 11 декември може да се играят отложени срещи от първенството (ако са останали такива). Също така се прие единодушно и подновяването на първенството през 2023 г. да е седмица по-рано - от 12 февруари.
На пръв поглед - има някакво оптимизиране. На второ четене - всъщност е взето витиевато решение, колкото да не е без хич, при което доста клубове ще останат ощетени. Самият факт, че участниците в срещата са се обединили около тази програма значи единствено, че
и клубовете ще си носят вина за това, което ще последва.
А то е - зимната пауза в първенството на Първа лига ще бъде намалена и няма да е 96 дни, а ще е около 83-84 дни, което пак е доста. Сигурно е също, че поне до 1 декември всички професионални клубове ще имат мачове, тъй като ще участват в 1/16-финалите за купата. Оттам нататък обаче ще останат само 16 елитни отбора (в най-добрия случай), които седмица по-късно ще участват в 1/8-финалите. А за останалите горе-долу още толкова професионални тимове паузата ще е започнала от 1 декември. И пак си се очертават около два месеца и половина почивка и тренировки за здраве. Плюс лагери, разбира се. Все напразни разходи.
Да, някои ще опонират, че има задължително изискване на ФИФА да се прекъснат клубните първенства и нищо не може да се направи. Всъщност може. Ето само два варианта, с които щеше още повече да се уплътни програмата:
- между 13 и 15 декември да се изиграят и 1/4-финалите за купата. Така и футболистите на някои от отборите ще бъдат по-дълго време ангажирани (все пак това им е работата), а и ще има по-дълго тръпка за феновете. И не, няма да е твърде късно като време през годината. Да си припомним, че през настоящия сезон 2021/22 последният редовен кръг свърши на 13 декември, а имаше и отложени мачове на 16 и 20 декември.
- от приключване на есенните шампионатни мачове (18-20 ноември) в следващите три или дори четири седмици да се проведе турнир с участието на отборите от Първа, а защо не и от Втора лига. Имало е такава идея, но тя не е била приета. Дали ще е под формата на неофициален турнир (все пак и той ще има някакъв състезателен характер и интрига), дали ще е с награден фонд - въпрос на решения и активизиране от страна на БФС, Професионалната футболна лига (ПФЛ) и клубовете. А защо пък да не се възроди турнирът на ПФЛ, който имаше три издания между 1994 и 1997 г. (с победители "Етър" - веднъж и "Нефтохимик" - два пъти)?! А същевременно 1/16-финалите и дори 1/8-финалната фаза за купата на България да се изиграят през октомври и началото на ноември.
И в двата случая ще има голям плюс - ще се мине на режим "мачове през три дни", което всъщност е нещо съвсем обичайно за по-голяма част от останалите европейски държави.
Но за какво уплътняване говорим, след като дори "евробойците" ни, т.е. представителите на България в европейските клубни турнири се
надпреварваха това лято да отлагат мачове
от шампионата, за да са максимално свежи за изпитанията си в квалификациите...
И въобще - видна е тенденцията (като се започне от "грандовете", та чак до долу) да се играят мачове по възможност веднъж седмично, а през останалото време футболистите ни основно да тренират, защото иначе ще се преуморят, ако играят по-често, камо ли редовно през 3 дни. Този режим със сигурност не ни доближава до средното европейско ниво на футбол, към което отдавна се стремим напразно.
Твърд противник на този "лежерен" режим е треньорът на "Левски" Станимир Стоилов.
"Цикъл мачове през 3-4 дни е прекрасен",
неведнъж е подчертавал той, защото знае, че така и отборите набират игрови ритъм, и самите футболисти подобряват значително кондицията си.
Стоилов не намира много поддръжници и за друга своя идея, която упорито лансира - за промяна на форма́та на първенството от есен - пролет на пролет - есен (така, както той лично е изпробвал в Казахстан с "Астана"), а също и за минимална лятна пауза.
"Отново предлагам след паузата за националните отбори през юни направо да започнем първенството. Така ще играем на добри терени. Ние нямаме нужда от излишни паузи. Играчите губят форма с лагери, клубовете харчат пари, не сме готови за първите мачове в Европа, които са основни за нашите отбори. Ще бъда много щастлив, ако дискутираме и някой ме обори с аргументи. Аз не съм най-умният човек, но поне предлагам нещо, върху което можеш да помислим. Защото тази тема ще бъде забравена в момента, в който се оправи времето и ще се сетим отново следващия януари. В България всеки ти казва как няма да станат нещата", откровено каза Стоилов.
Вижда се, че отново няма да бъде чут - сезон 2022/23 ще започне от уикенда 8-10 юли, т.е. очертава се около 35 дни пауза между двата сезона. Която, събрана със споменатите по-горе около 3 месеца зимно прекъсване съвсем
ще придаде ваканционен характер на шампионата ни.
Но си е ясно - резките движения и решения не са присъщи в БФС, а и сред клубовете обикновено се срещат яростни противници на революционните промени. За формат "пролет - есен" се е говорило нееднократно. Такъв използват не само в Казахстан, но и в други членки на УЕФА - Швеция, Норвегия, прибалтийските републики (Литва, Латвия, Естония).
Специално за България той ще е благоприятен за отборите, които ще могат да играят при по-добри климатични условия, за зрителите (по същите причини, поне докато стадионите ни не добият европейски вид), а и за ръководствата на клубовете, които така биха си спестили средства за летни лагери. Но, както е видно, се бяга от по-сгъстен цикъл мачове, та това ли да бъде въведено...
