Няма и седмица след поредните първобитни сцени на български стадион, при които служител на БФС беше набит от запалянковци на терена, държавните институции отново се сетиха да се борят с футболното хулиганство. Работна среща по темата днес проведоха двамата пряко засегнати от темата ресорни министри - на вътрешните работи Даниел Митов и на младежта и спорта Иван Пешев.
Двамата разговаряха в сградата на МВР, като от прессъобщението стана ясно, че са били обсъдени "общи действия" и са набелязани "конкретни задачи в тази насока". В срещата участваха още зам.-министрите на вътрешните работи Тони Тодоров и Филип Попов, експерти от Главна дирекция "Национална полиция", директорът на дирекция "Европейски програми, проекти и международно сътрудничество" в ММС Теодорина Тодорова-Петканин и съветникът на спортния министър Димитър Георгиев.
"В спешен порядък ще бъде направен преглед на нормативната уредба и необходимостта от промени в нея. Задълбочено ще се проучат най-добрите международни и европейски практики в областта и моделите за прилагането им в България", написа след срещата вътрешният министър Митов в профила си във "Фейсбук".
Любопитното е, че срещата се проведе само ден след като в Народното събрание бе внесен законопроект на ГЕРБ за "Безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия". Още по-любопитното е, че абсолютно същият законопроект беше внесен и преди по-малко от година, при това от същите депутати от партията на Бойко Борисов - бившия спортен министър Красен Кралев и Маноил Манев. Единствената разлика сега е, че като вносители са вписани още двама техни съпартийци - Александър Ненков и бившият вътрешен министър Младен Маринов.
Основната идея на гербаджиите е създаване на изцяло нов държавен орган, който да бъде използван като директен лост за противодействие на хулиганите. Предлага се сформиране на "Национална координационна комисия по безопасност и сигурност при провеждане на спортни мероприятия". Неин председател да бъде министърът на вътрешните работи, а зам.-председател - министърът на младежта и спорта. Като членове трябва да се включат още шест души: по един зам.-министър от МВР, ММС, МП и МРРБ, един зам.-председател на ДАНС и един представител на Националното сдружение на общините - или председателят на неговия УС, или упълномощено от него длъжностно лице.
Трябва да бъде създаден и отдавна планираният "Единен автоматизиран регистър", в който да се събират данните на всички лица - физически и юридически, санкционирани за нарушения по този закон. Регистърът да бъде поддържан от МВР и информацията в него да се използва "за предотвратяване, преустановяване, разкриване и разследване на престъпления", а данните "може да бъдат предоставяни на организаторите на спортни мероприятия при поискване".
Предвидените санкции включват принудително задържане, общественополезен труд и парични глоби. Нарушители по този закон ще може да бъдат арестувани за срок от едно до 25 денонощия. Безвъзмездният труд в социална полза ще бъде между 60 и 220 часа. А финансовите санкции варират от 1000 до 4000 лв. за физически лица и от 2000 до 10 000 лв. за юридически лица.
Текстът на евентуалния нов закон беше внесен за първи път на 11 април 2024 г. - няколко дни след като четирима полицаи пострадаха по време на футболното дерби между "Левски" и ЦСКА, когато феновете на двата отбора се обстрелваха със сигнални ракети по трибуните на Националния стадион "Васил Левски". Тогава проектът беше разпределен за разглеждане в четири парламентарни комисии: по вътрешна сигурност и обществен ред; по въпросите на младежта и спорта; по правните въпроси; и по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Преди 10 месеца законопроектът така и не стигна до пленарна зала. Сега е разпределен на същите четири комисии.
