Quantcast
Накъде върви българската лека атлетика? | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Спорт

Накъде върви българската лека атлетика?

Съдейки по резултатите в последните години – неотклонно надолу
2 692
 БОК
Мирела Демирева бе далеч от формата, която ѝ донесе олимпийския медал в Рио.

Леката атлетика е в челната тройка на спортовете, донесли най-много отличия за България от олимпийски игри. През годините атлетите ни са спечелили общо 19 отличия (5 златни, 8 сребърни, 6 бронзови) - повече имат само борбата (71) и вдигането на тежести (37).

Но това беше преди време - напоследък нямаме почти никакви поводи за радост. Единственият медал на български лекоатлет в последните две десетилетия е сребърният на Мирела Демирева в скока на височина в Рио`16, а преди нея Тереза Маринова стана олимпийска шампионка на троен скок в Сидни 2000.

По-обезпокоителното е, че не се вижда как атлетите ни ще успеят да се върнат там, където бяха допреди по-малко от десетилетие. Федерацията по лека атлетика е сред най-щедро финансираните от държавата спортове, като редовно получава годишна субсидия по малко над 2 млн. лв. Въпреки това от години добрите представяния на големи форуми са свързвани единствено с две спортистки, които живеят и тренират извън страната (Ивет Лалова и Мирела Демирева), и вече се стигна дотам на последните два големи форума да имаме рекордно малки отбори.

На световното първенство в Доха`19 тимът бе от едва 7 атлети, от които петима с покрити нормативи, а спринтьорката Инна Ефтимова и тройната скачачка Александра Начева - с покана. Това бе най-малкият ни състав, откакто има световни първенства (първото бе в Хелзинки през 1983 г.). До финал в своите дисциплини се класираха "обичайните заподозрени" Лалова (7-а на 200 метра) и Демирева (10-а в скока на височина), а останалите бяха просто част от масовката.

За Токио 2020 отборът ни още повече оредя и също

 

постави печален рекорд

 

- само петима лекоатлети (в Рио`16 те бяха 11, в Лондон`12 - 8, а в Пекин`08 - 16). Това бе най-скромният ни тим след Втората световна война, превъзхождащ по брой само онзи от първото българско атлетическо участие - в Париж 1924 (четирима мъже), и от игрите в Берлин 1936 (двама мъже).

При това едва трима от състава за Токио 2020 - Лалова, Демирева и тройната скачачка Габриела Петрова, бяха с покрит олимпийски норматив. Тихомир Иванов и Инна Ефтимова попаднаха на игрите по ранкинг системата - за запълване на местата. Тези петима участваха и в Доха (плюс Александра Начева и Георги Цонов на троен скок).

За 33-годишната Ефтимова това бяха втори олимпийски игри след Пекин 2008. Но тя, както вече бе изтъкнато, бе поканена в Токио по ранкинг (след 60-о място) в спринтовите дисциплини. И както и в Доха`19, дори не се доближи до най-добрите си резултати през сезона. Тя имаше 11.34 сек. на 100 м и 23.41 сек. на 200 м, а в Токио бяга съответно за 11.46 (36-о място) и 23.42 (33-о място).

Останалите ни четирима атлети също имаха опита и

 

вече бяха участвали на олимпийски игри, но какво от това?

 

Тихомир Иванов, също като в Рио`16, не премина квалификационната норма от 228 см в скока на височина. Точно толкова бе най-добрият му резултат тази година (на 12 юни в Женева), но на стадиона в Токио той преодоля едва 217 и остана на 26-о място.

Габриела Петрова постигна 14.42 м в Стара Загора на 19 юни, но в олимпийската квалификация на троен скок, на която нормативът за влизане на финал бе 14.40, приключи само с един успешен опит - на 13.79 м, който ѝ отреди 22-ро място.

От 37-годишната Ивет Лалова беше предварително ясно, че няма как да се очаква геройство. Тя покри норматив за петите си олимпийски игри още през пролетта на 2019-а в Осака, когато бе в отлична форма и финишира на 200 м за 22.55 сек. Четири месеца по-късно Лалова влезе и във финала на световното в Доха и завърши седма. Но... от тогава минаха 2 години. През 2021-ва Ивет участва само в две състезания - през май и юни, като постигна най-добро време от 23.71 сек. Въпреки това в Токио тя опита да се пребори за влизане на полуфинал, постави личен рекорд за сезона с 23.39, но това ѝ стигна само за 31-во място и отпадане още след първото бягане. 

Мирела Демирева остана последната надежда да спаси донякъде колкото е останал авторитет на българската атлетика. И

 

тя се постара според моментните си възможности,

 

но те бяха много далеч от онези, донесли сребърния медал в Рио`16. През 2020 Мирела преодоля максимум 192 см (на Диамантената лига в Монако), а през 2021 г. успя да се справи с едва 191 см (в Стара Загора, на европейско отборно първенство във II лига). При това положение тя успя да се събере и премина от третия опит квалификационната летва в Токио - 195 см. Но във финала второ чудо нямаше и тя остана на 12-о място със 193.

По-лошото е, че за Париж 2024 Мирела вече ще бъде на 34 г., което вероятно ще я постави в положението на Лалова в Токио. Самата Ивет участва на последната си олимпиада, същото се отнася и до Ефтимова. Единствените от сегашния ни скромен олимпийски тим, които евентуално може да видим и на следващите игри, са Тихомир Иванов и Габриела Петрова. Вероятно ще се класира и Начева, а ако все пак се появи междувременно някой суперталант - и той...

И в това е един от проблемите на българската лека атлетика - няма нови лица, а се разчита на "стари муцуни", които да влязат в отчетите за пред спортното министерство заедно с медалите от разни балкански първенства и турнири. Само че старите муцуни са вече прекалено стари и както е тръгнало, за игрите в Париж 2024 ще трябва да се радваме, ако имаме и петима участници. 

Още

Българин бе избран за президент на Европейската атлетика

14.10.2021

993
Олимпийският бокс - корупция с българска следа и 6-цифрени подкупи

07.10.2021

ДЕЛЯН КЮЧУКОВ

4833
Великобритания остава с медал по-малко от Токио 2020 заради допинг

15.08.2021

3262