Световната федерация по лека атлетика (WA) обяви квалификационната система, по която ще бъдат раздавани квоти за олимпийските игри в Париж 2024. Оповестените нормативи са значително по-тежки в сравнение с тези за Токио 2020 в почти всяка дисциплина както при мъжете, така и при жените.
При мъжете единствено стандартът в спринта на 400 м е занижен с 10 стотни - от 44,90 на 45,00 сек., а този в скока на височина остава без промяна - 233 см. При жените е запазена границата единствено в хвърлянето на копие - 64 м, докато всички останали дисциплини са с по-висока летва.
"Нормативите за класиране на олимпийските игри в Париж 2024 отразяват нивото на представяне във всяка индивидуална дисциплина, като се взимат предвид максимум по трима представители на една и съща нация в сравним времеви отрязък през двете години преди началото на квалификационния период, и са предназначени да включват съответния на квотите брой спортисти", обясни говорител на WA пред специализирания сайт InsideTheGames.biz.
Както и за игрите Токио, половината участници в атлетическите състезания в Париж ще се класират чрез покриване на нормативите, а другата половина - на база световните ранглисти. Квалификационният период за повечето дисциплини ще бъде от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. Изключение правят бягането на 10 000 м, многобоите, спортното ходене и щафетите (31 декември 2022 г. - 30 юни 2024 г.), както и маратонът (1 ноември 2022 г. - 30 април 2024 г.).
XXXIII лятна олимпиада в Париж 2024 ще се проведе от 26 юли до 11 август, като състезанията в леката атлетика започват на 2 август.
КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ?
Към днешна дата единственият реалистичен шанс български атлети да се класират за игрите във френската столица са световните ранглисти. Обявените нормативи на пръв поглед изглеждат непосилни за който и да е наш състезател, тъй като повечето от тях са дори над националните рекорди за страната ни. И всички определено са над демонстрираните възможности на елитните ни атлети през последните години.
На олимпиадата в Токио през 2021 г. участваха едва петима български състезатели по лека атлетика, което беше и най-малката ни олимпийска делегация в Царицата на спортовете изобщо. При това с покрити нормативи за японската столица се класираха само три жени - Ивет Лалова-Колио (200 м), Мирела Демирева (скок на височина) и Габриела Петрова (троен скок), докато Инна Ефтимова (100, 200 м) и Тихомир Иванов (скок на височина) намериха място на игрите по ранглиста.
Всяка от изброените състезателки при дамите вече е над 30-годишна и не може да се очаква тепърва да подобрява постиженията си. Освен това само две от тях имат в кариерата си резултати, по-добри от стандарта за Париж в своята дисциплина - Лалова (38 г.) и Демирева (33 г.), но личните им рекорди остават все по-назад във времето. Върховото постижение на 28-годишния Тихомир Иванов (231 см) пък е два сантиметра под настоящия олимпийски норматив.
А най-лошото е, че на хоризонта не се виждат достатъчно на брой качествени попълнения от новото поколение. Тази година на световното първенство в Юджийн (САЩ) през юли участва една-единствена българка - Милица Мирчева, която финишира 15-а в маратона. На европейското първенство в Мюнхен (Гер) през август пък се появиха шестима наши национали, като освен ветераните в скока на височина Иванов и Демирева това бяха Мирчева, Маринела Нинева (също в маратона), Александра Начева (троен скок) и Георги Начев (троен скок).
Най-доброто класиране беше на Тихомир Иванов - 8-о място с резултат 218 см. Демирева се нареди 9-а със 186 см (нормативът за Париж е 197 см), а Начева стана 11-а с 13,33 м (олимпийският стандарт е 14,55 м).
Това лято се проведе и световно първенство за младежи до 20 г. в Кали (Кол), където трима български таланти намериха място във финалите на своите дисциплини. Най-впечатляващо беше представянето на Пламена Миткова (17 г.), която спечели златен медал в скока на дължина с личен рекорд от 6,66 м. Постижението ѝ е само на 20 см от определения норматив за Париж (6,86 м) и реално ѝ дава най-добри шансове за осигуряване на квота през следващите година и половина.
Божидар Саръбоюков (18 г.) пък заслужи сребърен медал в скока на височина с резултат 210 см и се класира 6-и в скока на дължина със 7,66 м във финала. А Лъчезар Вълчев се нареди 12-и в тройния скок с опит от 15,30 м. Техните постижения обаче все още са доста далеч от олимпийските стандарти - съответно 8,27 м в скока на дължина и 17,22 м в тройния скок.
