Българският национален отбор по футбол загуби с 0:3 гостуването си срещу Унгария в група G от квалификациите за Евро 2024. С това отборът ни на практика загуби шансове да се класира на европейското първенство догодина в Германия, след като до момента има две загуби в първите си два мача, т.е. 0 точки, които ни отреждат последното място за момента. А все още не сме играли с фаворита в групата - Сърбия.
Селекционерът на тима ни Младен Кръстаич опита да потърси промяна след поражението с 0:1 от Черна гора и пусна петима различни титуляри в сравнение с мача в петък - пълния дебютант Ивайло Марков, а също Пламен Гълъбов, Янис Карабельов, Марин Петков и Никола Илиев.
Това обаче по никакъв начин не помогна на играта ни. Напротив - унгарците ни превъзхождаха във всички линии. Най-вече в защита. Още в 7-ата мин. груба грешка отзад позволи трима унгарци да се окажат в малкото наказателно поле. Роланд Салай шутира, вратарят Даниел Наумов успя само да отбие, а при добавката Балинт Вечей откри. В 26-ата мин. звездата на домакините Доминик Собослай (РБ, Лайпциг) заби неспасяем гол от пряк свободен удар. В 40-ата мин. вече нашите национали не само искаха да свърши полувремето, а направо и целият мач. Тогава Валентин Антов сгреши и подари топката на Мартин Адам, който с лекота направи 3:0. И
този резултат бе най-малкото,
защото на два-три пъти Даниел Наумов имаше голям късмет да не получи още голове. В 89-ата мин. пък вратарят ни трябваше да благодари на Валентин Антов, който изчисти топката от голлинията. Добре, че като цяло унгарците намалиха рязко темпото след почивката. Именно това позволи головият ни баланс при гостуванията срещу този съперник да е 5:34 (а не повече). В Унгария тимът ни осем загуби и само две равенства...
След тази трагична игра на практика българският тим се върна в положението преди идването на Младен Кръстаич като селекционер. Но нека послушаме ръководството на БФС и да не се нахвърляме върху играчите, както ни съветват футболните шефове. Виновни не са те, не е и треньорът. Вината е най-вече в президента Борислав Михайлов и останалите от футболната върхушка.
Същите тези, които непрестанно твърдят, че нямат вина за слабите резултати и правят всичко, което се иска от тях. И същевременно искат класирания. Е, явно това, което правят, е недостатъчно или тотално неправилно. Защото се очертава поредна провалена кампания за националния отбор, който е представителното лице на футбола във всяка държава.
Нека да не забравяме - откакто Михайлов стана президент през есента на 2005 г. до момента не сме се класирали на нито едно голямо първенство. Цифром и словом - 5 пропуснати световни първенства и (по всичко личи) 5 поредни европейски без нас.
Явно и Кръстаич започна да схваща какво (не) се случва в българския футбол, след като още преди старта на евроквалификациите се оплака, че почти никой от младите му национали не играе редовно по клубовете. Ако пък някой от малкото играещи постоянно се контузи, то се отваря не дупка, а цяла яма в отбора ни. Справка - това, което се случи с отбраната ни при липсата на Антон Недялков в двата мача и на Петко Христов сега срещу Унгария. Ако футболът ни лежи на двама-трима защитници и още няколко други, то тежко ни. Защото е хубаво да обърнем внимание, че унгарците тази вечер бяха с доста експериментален състав, от който липсваха основни единици.
Да предположим какво ще се случи...
Обикновено след подобни мачове Борислав Михайлов бяга панически от отговорност, скрива се и отказва коментари. Спомняме си много добре, че дори веднъж се скри от журналисти, тръгвайки с джип от пистата на ст. "Васил Левски". Вместо него обикновено говори Йордан Лечков, който по традиция хули футболистите. И онзи ден, на тръгване за Унгария, започна да подготвя почвата казвайки: "Винаги съм казвал, че всичко зависи от футболистите. Сега изпуснахме питомното у дома и отиваме да гоним дивото".
Как пък веднъж не погледна някъде другаде, например в себе си. Защото именно Лечков дълги години бе отговорник за националния отбор и по случая се изпокара с Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Ивелин Попов... В един момент се прости с поста си и ресора "национален отбор" през ноември 2019 г. след "оставката" на Михайлов. Вместо достойно да приеме провала си с представителния тим и сам да подаде оставка и от Изпълкома, той си остана там и явно тихомълком отново бди над отбора. Видно е какъв е резултатът...
Сега вероятно ще последва нов залп от него с апел държавата да помага на футбола ни.
Или пък може да дочакаме някакво чудодейно решение от обществения съвет, създаден за помага на Борислав Михайлов през юни м.г. след друг паметен резил на България - домакинската загуба с 2:5. Но и този съвет явно има повече банкетна стойност. Или пък бе пореден ход на президента на БФС, с който да покаже, че нещо прави. Уви, и това не му се получи, както и повечето му други идеи за вдигането на футбола ни на крака. Вече 17 години и половина.
За съжаление, единствено делегатите на конгресите явно още вярват в ръководните умения на Михайлов и Изпълкома. И почти никой друг във футбола ни. Никак не е случайно, че президентът вече не стъпва по футболни мачове, с изключение на Разград, където публиката по принцип си е кротка. И на гостувания, където няма опасност за лустрото му.
Едно изглежда сигурно - до края на петия мандат на Борислав Михайлов, който се пада през есента на 2025 г., мъжкият национален отбор няма да се класира на голям турнир. Младежкият отбор (предпоследното стъпало) пък е още по-зле, като не е участвал вече на 17 поредни европейски първенства.
От ситуацията, в която футболът ни е изпаднал, има изход - кардинални промени, много методична работа в детско-юношеските школи, прехвърляне на голяма част от функциите на БФС към Професионалната лига, и още, и още. Също така - много търпение, защото са нужни поне 10-ина години, докато настигнем поне унгарците, които са на средно ниво в Европа. И най-вече - оставки на най-високо ниво и смяна на старите лица, с които се вижда, че продължаваме да затъваме.
КРЪСТАИЧ ЗАМЪЛЧА, НО АНТОВ - НЕ
След мача селекционерът Младен Кръстаич отказа да говори пред БНТ, афектиран от играта и резултата. Но пък централният защитник Валентин Антов си изля душата: "Тежък мач за нас. Истината е, че това ни е нивото. Унгарският отбор е много по-добър от нас. Много по-добри са във всички параметри. Това е нашата действителност. Само на желание и раздаване - трудно. Ние сме млад отбор, но това не е оправдание."
По-късно Кръстаич все пак се спря да каже няколко думи. "Футболистите, с които разполагам имат качества, но срещу по-опитни противници имат затруднения. Аз вярвам, че имат бъдеще. Някои играят повече в отборите си, други по-малко. Това са играчите, на които разчитаме, казвал съм и преди и казвам, че имат бъдеще. Това е най-доброто, с което България разполага. Не само в България, но и в други страни треньорът е виновен. Опитните футболисти имат своята рола, но искаме да изградим един отбор за бъдещето", коментира усукано сърбинът.
РЕЗУЛТАТИ ОТ КВАЛИФИКАЦИИТЕ ЗА ЕВРО 2024
Група В: Нидерландия - Гибралтар 3:0 (Депай 23, Аке 50, 82), Ирландия - Франция 0:1 (Павар 50). Води Франция (6 т.), пред Гърция (3), Нидерландия (3), Ирландия (0) и Гибралтар (0).
Група Е: Молдова - Чехия 0:0, Полша - Албания 1:0 (Швидерски 41). Води Чехия (4 т.), пред Полша (3), Молдова (2), Фарьорски о-ви (1) и Албания (0).
Група F: Австрия - Естония 2:1 (Кайнц 68, Грегорич 88; Сапинен 25), Швеция - Азербайджан 5:0 (Форсберг 38, Мустафазада 65-авт, Гьокерес 79, Карлсон 88, Еланга 89). Води Австрия (6 т.), пред Белгия (3), Швеция (3), Естония (0) и Азербайджан (0).
Група G: Унгария - България 3:0 (Вечей 7, Собослай 26, Адам 39), Черна гора - Сърбия 0:2 (Влахович 78, 90). Води Сърбия (6 т.), пред Унгария (3), Черна гора (3), Литва (0) и България (0).
