Българският шахмат е произвел двама световни шампиони - Веселин Топалов оглавяваше и световната ранглиста в продължение на почти 4 години, Антоанета Стефанова се изкачи до №2 при жените. Българският шахмат е родил още десетки вундеркинди и гросмайстори, прославили страната ни и допринесли за развитието на древната игра в световен мащаб. Българският шахмат без никакво колебание може да се нарече един от най-успешните ни спортове в историята.
В настоящето обаче българският шахмат съществува само де юре. Де факто днес той е поставен в изкуствена кома и вегетацията му се дължи единствено на самороден талант и/или ентусиазъм. А отделни органи функционират въпреки опитите на собственото им ръководно тяло да ги разяде отвътре.
С две думи: българският шахмат загива в агония.
Защо, как и кога точно се стигна дотук е много трудно да се опише в кратък формат. Но тъжната истина е, че през 2021 г. България няма да излъчи свои шампиони по шахмат при мъжете и жените за първи път след Втората световна война. А равносметката за последното десетилетие показва, че страната ни практически
вече не присъства на международната карта,
като тази година пропусна четвърто поредно европейско отборно първенство (след 2015, 2017 и 2019 г.) - по простата причина, че членството ѝ в континенталния шахматен съюз (ECU) е замразено заради неизчистени задължения.
Разпадът несъмнено започна при управлението на Силвио Данаилов (2011-2017 г.). Този период нанесе непоправими имиджови и тежки финансови щети на една от най-старите спортни структури в България и генерира безвремие, което роди трагикомични абсурди. Вследствие на това в момента шахматът ни може да се похвали с три отделни федерации, четирима различни президенти и низ от съдебни дела, възпрепятстващи работата на всеки от тях.
Мултипликацията на шахматни федерации започна през 2017 г., малко след като през май същата година разследваният за злоупотреби с държавни средства Данаилов подаде оставка под вътрешен и външен натиск. Скоро след това оригиналната "Българска федерация по шахмат" (БФШ), основана още през 1928 г., остана без лиценз от спортното министерство, управлявано тогава от Красен Кралев.
Това наложи регистрирането на чисто ново юридическо лице, което да опита да съхрани остатъците от спорта и евентуално да продължи славните традиции на играта у нас. Така през септември 2017 г. се роди "Българската федерация по шахмат 1928" (БФШ 1928) със съпредседатели двама тогавашни депутати - Иван Генов (БСП) и Руслан Тошев (ГЕРБ). Почти паралелно се появи и "Шахматна федерация България" (ШФБ) с президент Методи Стойнев, която оспори издадения междувременно лиценз на БФШ 1928.
Оттогава
шахматът в България е в безконечна правна спирала,
в която непрекъснато някой оспорва и обжалва нечие друго решение или избор. Практически невъзможно е да се проследят всички заведени дела и маршрутите им през различните инстанции. Самият факт, че през октомври 2018 г. в разстояние на по-малко от 24 часа се проведоха две Общи събрания на БФШ 1928 в два различни града на 120 км един от друг, на които бяха избрани двама различни президенти на една и съща организация, е достатъчно красноречив.
В момента има два основни лагера, сформирани около въпросните двама алтернативни ръководители на единствената лицензирана от ММС федерация - легитимния за съда Руслан Тошев и никога невстъпилия формално в длъжност Васил Антонов, също доскорошен народен представител, но от БСП. На сцената обаче се изявява и трета фигура - Атанас Куртенков, междувременно оглавил като президент оригиналната БФШ, все още оспорваща отнемането на лиценза ѝ през 2017-а...
Благодарение на тази юридическа каша днес във виртуалното пространство има три "официални" сайта на БФШ 1928, администрирани от всяка от замесените страни - BGchess.info, BulChess.com и BGChessFederation.org. Отделно все още съществува и сайтът на старата БФШ - ChessBG.com, а ШФБ засега вирее само във Фейсбук чрез потребителския профил @ChessFederationBulgaria.
В опит да събере поне част от натрошените парчета "Сега" се свърза с представители на двете основни групи деятели, поддържащи поне илюзията, че българският шахмат е все още жив. Заради тлеещото публично напрежение всички те предпочетоха анонимността им да бъде запазена, но все пак споделиха вижданията си за трагичната реалност и възможните пътища за изход от блатото.
Оказа се, че дори хората в лагера на Руслан Тошев
недоумяват от някои от действията му,
особено през последната година. И най-вече от идеята като временно представляващ БФШ 1928 това лято да бъде упълномощен президентът на БФШ Атанас Куртенков.
"През юни г-н Тошев даде права да го представлява Атанас Куртенков. Той стана председател и на старата БФШ. За начина провеждане на едно Общо събрание се водят дела. И въпреки това му бяха дадени права да представлява БФШ 1928 - сподели член на действащия УС на лицензираната федерация. - Впрочем Руслан Тошев не желае да организираме Общо събрание. Той не управлява, но пък блокира - с действия или бездействие."
А Общото събрание е не просто задължителен, но и на първо време единственият възможен ход. Защото след 4 г. неразбории мандатът на настоящото ръководство на БФШ 1928 изтече през септември и тя рискува да загуби лиценз, ако не избере нов председател. "Сега" направи няколко опита да се свърже със самия Тошев, но той нито отговори на мобилния си телефон, нито върна обаждане.
Въпреки опитите на самия президент да бламира работата на "своя" екип, на заседание на Управителния съвет тази сряда (24 ноември) беше взето решение за свикване на Общо събрание на 15 януари 2022 г. в Пловдив. Идеята, около която са обединени настоящите членове, е на него като кандидат
за президент да бъде издигната Антоанета Стефанова,
която и сега е част от съдебно легитимния УС на БФШ 1928.
"Антоанета Стефанова е съгласна и ще се кандидатира, а дали ще бъде избрана, това зависи от клубовете - каза пред "Сега" неин колега от УС. - Надеждите са, разбира се, да бъде избрана и да сложи ред. Защото българският шахмат е в хаотично състояние. Мисля, че по-голямата част от клубовете са обединени около нейната кандидатура, но не можем да сме сигурни какво ще се случи. Не може един от най-успешните български спортове да бъде в такова плачевно състояние."
Някои от хората от другия лагер - този на Васил Антонов, виждат в лицето на бившата световна шампионка възможна обединителна фигура, но само донякъде. А други - съвсем не.
"Ние им подадохме ръка още лятото. Предложихме им да работим заедно, тъй като ние нямаме никакви вражди с техния екип. Даже напротив, можем да работим много добре заедно - заяви член от алтернативния УС с председател Васил Антонов, който така и никога не бе вписан в съда. - Направихме едно голямо събиране на всички клубове в Плевен. Неофициално ги поканихме, но с идеята да има прозрачни разговори, да се види какви са възможните решения да се поправи българският шахмат. Но тези разговори се проточиха във времето, чакаха се политически решения. Антоанета все пак беше избрана като народен представител, получи и допълнителни отговорности. В момента вече не е депутат, така че много се завъртяха нещата. И така всичко отново увисна във времето, нищо не се случи съществено. Ние държим Васил Антонов да бъде председател или поне да са съпредседатели. Антоанета би била чудесно лице в чужбина, в международен план тя ще е суперопция за България - да ни представлява пред FIDE, а той да е водещата фигура за България и да вървим всички заедно. Това е нашето предложение, но за съжаление егото е водещо."
Друг от приближените до Антонов деятели добави, че
вече почти е загубил надежда
за вътрешно разрешаване на проблемите:
"Бяха направени много опити за намиране на обединяваща фигура. В много ситуации бяха протегнати ръце, но лагерите демонстрираха явно нежелание да се върви в една посока. В един момент се натрупва и умора от опити това да се случи. Когато човек се опитва години наред и нещата не се получават, се стига до обезверяване. Лично моята надежда е да има една прагматична фигура, която да стане министър на спорта. Когато една организация не е способна да се промени отвътре, трябва да ѝ помогне някой отвън. Нешахматни хора ни разложиха като морал и практики, надявам се, че и нешахматни хора ще ни помогнат да излезем."
Самият Васил Антонов коментира болната тема пред "Сега" така:
"Към всеки ще протегнем ръка, който има чисти намерения. Ще търсим още възможности за изправяне на шахмата. При всички случаи с екипа, който е около мен през последните години, ще се опитаме да дадем правилна насока по време на Общото събрание."
Времето за предприемане на адекватни действия е почти изчерпано. Ако в обозримо бъдеще не се стигне до някакъв консенсус, вероятно ще е безвъзвратно късно. Просто от българския шахмат няма да е останало нищо за спасяване.
