Медия без
политическа реклама

Волейболният капитан на България е уличен с допинг в Лондон `12

Владимир Николов е признат за виновен през 2020 г., но случаят е потулен у нас

10 Окт. 2023Обновена
Владимир Николов по време на мача за бронзовите медали от волейболния турнир на олимпиадата в Лондон `12 между България и Италия.
ЕПА/БГНЕС архив
Владимир Николов по време на мача за бронзовите медали от волейболния турнир на олимпиадата в Лондон `12 между България и Италия.

Дългогодишният капитан на националния отбор по волейбол Владимир Николов е уличен в употреба на допинг на олимпийските игри в Лондон `12. Това личи от публикуван документ в онлайн архива на Спортния арбитражен съд (CAS) в Лозана, Швейцария, видя "Сега".

Решението по жалбата на МОК срещу българския състезател е от октомври 2020 г., но се появи на сайта на CAS едва вчера. В България пък никога не е отваряна дума за такъв случай, макар в документа да се вижда, че с него са били запознати както БОК, така и волейболната федерация (БФВ).

От изложението по делото става ясно, че пробата на Николов е взета на 29 юли 2012 г. (б. а. - след първия мач на нашите национали, спечелен с 3:0 гейма срещу домакина Великобритания). Първоначалният анализ е извършен в акредитираната лаборатория на световната антидопингова агенция (WADA) в Лондон чрез "наличните тогава методи", като в онзи момент резултатът от нея е бил отрицателен за забранени вещества.

По настояване на МОК остатъците от пробата (останалата част от А пробата и цялата Б проба) по-късно са транспортирани за дългосрочно съхранение в лабораторията на WADA в Лозана. А след въвеждането на програмата на олимпийския комитет за повторно тестване на всички проби от Лондон`12 тя е анализирана отново през 2019 г.

При втория тест в пробата на Николов (прекратил състезателната си кариера през 2015 г.) е установено наличието на метилтестостеронов метаболит - забранено вещество от групата на анаболните стероиди. След консултация с международната агенция за тестване (ITA) е потвърдено, че спортистът не е имал медицинско позволение за употреба на подобна субстанция.

Самият Николов на практика е признал вината си с репликата: "Накратко - да, виновен съм. Присъствах на отварянето на Б пробата ми и веществото беше в урината ми."

В своите по-късни обяснения пред CAS той заявява, че никога не е употребявал умишлено допинг и няма представа как това вещество е попаднало в организма му.

"Истинският проблем в този случай е, че аз наистина нямам идея как се е случило това - цитиран е волейболистът. - През моята професионална кариера не съм приемал нищо без лекарско предписание, дори лекарство за главоболие. Тестван съм редовно, по 4-5 пъти годишно. Знаех, че по време на олимпийските игри тестове ще бъдат правени след всеки мач. Нашият доктор в отбора ни доставяше много хранителни добавки и това са единствените допълнителни субстанции, които съм приемал. Единственото обяснение, за което мога да се сетя, е някоя от тези добавки да е била замърсена. За мое съжаление, лекарите на националния отбор пазеха опаковките на тези добавки само един месец след олимпиадата. Затова и нямам шанс да се защитя, като анализирам използваните добавки по време на игрите."

На конкретния въпрос как според него се е случило това Николов отговаря:

"Честният ми отговор - нямам идея! Знам, че може да звучи нелепо, но нямам по-добро обяснение. Искреният ми отговор е всичко, което имам в момента. Количеството на продукта, открито в моята проба, е толкова ниско, че не може да е оказало значително влияние върху представянето ми. Знам, че всички спортисти трябва да бъдат чисти от всякакви забранени субстанции/лекарства, но помислете защо бих взел забранено вещество, което няма да повлияе положително на представянето ми. Като опитен спортист ветеран рискът за моята кариера би бил твърде висок."

Едноличният арбитър, гледал делото в CAS - израелецът Кен Лало, постановява, че "смекчаващи обстоятелства като липса на умисъл, липса на знание, възможност за консумация на добавки, съдържащи забранената субстанция, и малкото количество от откритата субстанция, дори и да е доказано, са без значение, за да се установи дали има нарушение на антидопинговите правила; вината или небрежността на спортиста са елементи, взети под внимание при определяне на последствията".

Финалното решение на CAS от 15 октомври 2020 г. е, че Николов е виновен и трябва да върне в МОК олимпийската диплома и значката, които е получил като участник на ХХХ летни игри в Лондон `12. Дисквалификация на България от волейболния турнир няма да има, тъй като за подобно наказание в отборните спортове е необходимо с допинг да е уличен повече от един състезател.

На олимпиадата през 2012 г. националният ни отбор зае 4-то място в крайното класиране. 34-годишният по онова време Владимир Николов игра в пет от осемте мача на "лъвовете", включително в 1/2-финала срещу Русия (1:3) и в мача за бронзовите медали срещу Италия (1:3).

След олимпиадата ветеранът диагонал се оттегли от състезателния волейбол и стана мениджър на националния отбор, когато негов селекционер беше италианецът Камило Плачи. През 2015 г. обаче той възобнови кариерата си, за да играе за България на домашното Евро `15 в отсъствието на оперирания Цветан Соколов.

 

В БЪЛГАРИЯ

След няколко опита "Сега" успя да се свърже с президента на БФВ Любомир Ганев, за да научи защо случаят е останал неразкрит у нас в продължение на три години.

"И в БОК, и в БФВ получихме уведомление от CAS, че има такъв казус. Нищо повече. Той не касае федерацията - обясни той. - Това е казус между Владо Николов и CAS. Нито БОК са замесени вътре, нито федерацията. Просто го получихме като уведомление - мисля, че беше в края на 2020 г. Съобщиха ни, че състезателят не може да извършва състезателна дейност, а той отдавна беше приключил спортна кариера. Федерацията няма какво да каже или да направи. Не са изисквали от нас нито някакви документи, нито показания или нещо друго."

Безуспешни бяха и първите опити за разговор със самия Владимир Николов, но в крайна сметка и с него връзката беше установена. Запитан защо не е съобщил за казуса и неговата развръзка още преди три години, той отговори:

"Аз не смятах, че за нещо, което се е случило през 2012 г., разбирайки за него през 2020 г., трябва да говоря с когото и да било."

На въпроса дали Българският олимпийски комитет е бил запознат със случая Николов каза:

"Предполагам, че да. Ако трябва да предположа аргументирано, бих казал да. Няма как да има официална комуникация между състезател на дадена държава и МОК и това да стане без знанието на БОК."

Относно това дали е бил в комуникация с българския Антидопингов център преди или по време на делото в CAS Николов заяви:

"Разбира се. С мен се свързаха от българския Антидопингов център, преди да говоря с международните институции. Обясниха ми процедурата, обясниха ми какво трябва да правя, какви са ми правата и задълженията."

Запитан дали е изпълнил нареждането на CAS да върне олимпийската диплома и значката на МОК, Николов сподели:

"Не си спомням съвсем точно - едното го върнах, а другото не го намерих. Не си спомням кое - дипломата или значката."

А относно това дали съотборниците му от онзи отбор на олимпиадата в Лондон са били запознати с допинг провинението му Николов каза:

"Не знам, най-вероятно не."

В заключение той обобщи ситуацията така:

"Съжалявам, че не мога да дам по-точни и конкретни отговори, но истината е, че аз не знам."

По-рано от БОК коментираха пред "Сега", че са получили уведомително писмо от МОК през 2020 г., но не са намерили за необходимо да огласяват случая, тъй като комитетът ни не е страна по делото, а решението е произнесено директно от CAS.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата