Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), които започнаха мащабна офанзива на 5 септември, за първи път от пролетта освободиха крупен град - Балаклея, намиращ се на юг в Харковска област. Но загубата на града съвсем не е най-драматичното нещо, случило се на руската армия за тези три дни. Украинското настъпление доведе до обща тежка криза на руските войски. Цялата грипуровка, заемаща територията от Купянск до Славянск в Донецка област - над 10 000 души - рискува да попадне в обкръжение. Ситуацията й се усложнява и от скоростта на придвижване на украинските части - за три дни те освободиха широк фронт от Чугуев до Балаклея.

"Украинската армия освободи 20 населени места и се придвижи на 50 км в Харковска област", съобщи началникът на главното оперативно управление на украинския Генщаб Алексей Громов. "Освободени са над 1000 кв км украинска земя за седмица", каза украинският президент Володимир Зеленски. Руски резерви, способни да спрат настъплението, не се появиха.

Какво е известно за хода на операцията?

На 5 септември украинските войски пробиха руската отбрана, съставена основно от мобилизирани от донецките "републики" и резервисти от Русия. Това беше направено от мащабни сили, като за първи път от началото на войната преобладаваше техника, доставена от Запада и Източна Европа. Пробивът бе в няколко направления:

- Настъпващите не влязоха в Балаклея, а обкръжиха града от север и юг

- Цялата руска войска на юг от града, заради минаващата от там река Северски Донец, се оттегли в центъра на Балаклея, изоставяйки няколко населени места

- От север ВСУ бързо заеха Вербовка и почти без съпротива продължиха на юг.

- На следващия ден ВСУ достигнаха до кръстопът, свързващ цялата руска групировка в района на село Волохов Яр /на около 15 км от Балаклея и на около 20 км от линията на фронта на 4 септември/. По пътя бяха освободени други села.

- На 7 септември украинските войски достигнаха до друго важно кръстовище - Шевченково. Възможно е там да е пристигнала и друга украинска групировка - от страна на град Чугуев. Не е известно дали е превзето самото Шевченково.

- Вероятно в Шевченково е бил отрязан пътят, водещ от Купянск /дълбок руски тил и място, където се базират колаборационистите, претендиращи да управляват Харковска област/ към Изюм /щабът на руската групировка, настъпваща в Донбас от север/. Това означава, че снабдяването на Изюм и руските войски край Славянск ще бъде крайно затруднено.

- На 8 септември руските войски напуснаха Балаклея и там влязоха украинските, които издигнаха флага си над сградата на местната администрация.

- Руските войски изоставиха или загубиха заради повреди огромно количество военна техника.

Украинската страна публикува видео и снимки почти винаги поне денонощие след съобщенията на руските военни кореспонденти за придвижването на настъпващите войски /заради стриктната забрана от страна на украинското командване/. Затова може да се предположи, че скоро ще се появят доказателства за още по-големия пробив на ВСУ, които руските източници описват. Според някои съобщения една част от украинските войски вече е стигнала почти до Купянск, а друга настъпва от изток и е излязла на брега на Осколското водохранилище в района на село Сенково. Визуално потвърждение на тези съобщения към 8 септември няма. Но ако те се потвърдят, това ще означава, че изюмската групировка на руската армия ще бъде напълно отрязана от Купянск, където пристигат подкрепленията от Русия по жп връзка. Снабдяването вече ще е възможно единствено по понтонна връзка през река Оскол, а оттам - по лошите пътища на другия бряг на Осколското водохранилище.

Но и там могат да се появат украински войски - вече има съобщения, даже видео, че групи украински войници се прехвърлят през Северски Донец /в която се влива Оскол/ и даже са установили контрол върху няколко селища /за това доказателства няма/. Тези селища бяха превзети от руската армия в началото на лятото.

Това означава, че над 10 000 руски войници са заплашени от оперативно обкръжение. Не е ясно разполага ли руската армия с резерви, за да избегне подобен сценарий. Досега укранското настъпление протича почти без съпротива /за разлика от аналогичното настъпление на украинците край Херсон в края на август/.

Защо руската армия търпи поражение?

Еднозначен отговор на този въпрос няма.

Вероятно след неудачните опити да пробият към Славянск от север през май и в началото на лятото руското командване загуби интерес към този фронт. Групировката, която през май беше най-мащабната на целия фронт, бе частично "демонтирана", а редовните части бяха заменени с резервисти. Възможно е командването да е разчитало, че може да спре евентуално настъпление с артилерия и авиация, както стана край Херсон. Но край Херсон още през юли бяха прехвърлени подкрепления, включително десантни части, от Изюм, което помогна за спиране на атаката на ВСУ.

На десантчиците в Херсонска област скоро също може да е необходима помощ. Макар там да няма дълбок украински пробив, ситуацията на руските войски продължава да се влошава - те загубиха няколко важни населени места и снабдяването им през Днепър е изключително затруднено.

Вероятно украинската армия ще продължи да има инициативата. Поне до пристигането на големи руски резерви, които според слуховете се подготвят в различни части на страната.

Междувременно в руската армия започнаха и бунтове.