Боевете за районите в Луганска област, които украинската армия контролира, текат от началото на април. Над 10 седмици Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ успяваха да спрат противника, независимо от постоянната опасност от обкръжение. Мнозина, в това число и в самата Украйна, настояваха войските да бъдат изтеглени, за да се избегнат загуби, но командването реши да засили отбраната, като прехвърли в района на Лисичанск и Северодонецк подкрепления. Поредната атака на руската армия южно от Лисичанск на 21 юни обаче не бе удържана. Сега украинските войски се изтеглят от почти обкръжените Северодонецк и южните райони на Лисичанск в изключително трудни условия. Вероятно ще им се наложи да напуснат и самия Лисичанск. От това какви ще бъдат загубите при изтеглянето и дали ВСУ ще успеят да възстановят стабилно фронта на новите позиции ще зависи дали руската армия ще продължи успешно настъплението си.
Каква тактика избра руската армия
В началото на април Русия обяви началото на битката за Донбас, която трябваше да стане преломна за трудно вървящата до този момент война. Пред руските командири стоеше нелеката стратегическа задача да проведат някаква победоносна операция при недостиг на сили и време. В същото време украинската армия проведе мобилизация на населението и започна да получава западно оръжие.
Недостигът на сили принуди руския Генерален щаб да бъде по-предпазлив и да не поставя пред армията излишно амбициозни цели. Затова той реши да проведе решителна операция с цел обкръжение на колкото се може по-голяма част от украинската групировка в Донбас. При това е очевидно, че руската аримя има преимущество пред украинската по отношение на артилерията. Затова се стигна до логичното решение да се концентрира артилерията в главните участъци, като се има в предвид, че ще е доста сложно тя да се прехвърли на други фронтове при нужда. В крайна сметка руското командване избра консервативна стратегия на "раздробяване" на фронта, т.е. опит да се разбие украинската армия с поредица от последователни операции с неголям мащаб с цел да се изтощи и дезорганизира отбраната на противника.
Струпването на руските войски и техника в Донбас
Как изглеждаше "раздробяването на фронта"?
Битката за Донбас се разби на много епизоди със сходен сценарий - една от страните /най-често руската армия/ се опитва да форсира река Северски Донец, която пресича целия регион, другата се опитва да я спре и да удържи собствените си плацдарми.
През април руската армия опита да започне мащабно настъпление от Изюм, но претърпя неуспех. След месец боеве, в началото на май, бяха превзети Рубежное и Попасная. Именно там бяха първите успешни пробиви на руската армия: войските и наемниците от "Вагнер" щурмуваха на север от Попасная, поставяйки под заплаха цялата украинска групировка в Лисичанск и Северодонецк. Атаката бе спряна от украинците, които получиха и подкрепления, но един от основните маршрути за снабдяване на украинската армия се оказа практически отрязан - руските войски не можаха да се закрепят, но постоянно обстрелват транспорта, който се опитва да мине оттам.
Руските войски се опитаха да отрежат и втория подход към Лисичанск през град Северск. В случай на успех те щяха да обкръжат украинските войски в Лисичанск и Северодонецк /около 15 000 души/. Но затова руската армия трябваше да мине Северски Донец. Операцията в началото на май завърши катастрофално /украинската артилерия унищожи всички временни мостове и голяма част от техниката /около 100 танка, БМП и инженерни машини/.
В края на май руските войски съсредоточиха атаката си към Лисичанск и Северодонецк от различни направления. Беше превзет почти целия Северодонецк, но украинците се укрепиха в промишлената зона на града, която е отделена от Лисичанск само от Северски Донец. Този факт веднага усложни ситуацията за украинците в Северодонецк. Тяхното снабдяване минаваше през три моста през реката, които бяха последователно взривени /от руската артилерия или от самите украинци/. През последните 10 дни военните се снабдяваха с помощта на лодки, а войниците се преместваха между градовете и с плуване.
След няколко не съвсем успешни операции в различни направления от 18 до 21 юни руските войски превзеха селцата Тошковка /южно от Лисичанск/ и Врубовка /югозападно от града/. Това рязко отслаби украинската отбрана около Лисичанск и командването реши спешно да започне да извежда войските. Отстъплението беше явно непланирано и създаде големи проблеми на украинските войски. В началото се наложи да се изведат войските от Горско и Золотое, където още от 2015 г. има оборудван добре укрепен украински пункт. Силите на ЛНР и руските войски безуспешно го атакуваха от март 2022 г. Извеждането бе хаотично и съпроводени с големи загуби. Пропагандата на ЛНР показа десетки пленени украински военни и значително количество оръжейни трофеи. Но все пак пълното обкръжение на украинските войски бе избегнато.
Извеждането на войските от Золотое и Горско даде възможност на руските войски да излязат на южните граници на Лисичанск и да се приближат на няколко километра от единствения път към Северск, по който беше възможно снабдяването на украинските войски. Това създаде реална опасност от обкръжение на Лисичанск и Северодонецк. Затова на 23 юни украинците започнаха евакуация на своите войски от промишлената зона на Северодонецк. Тъй като това става основно с лодки по Северски Донец, едва ли е възможно извеждане и на техниката /тук има няколко танка/. Започна отстъпление и от Лисичанск. Руските войски се опитват да организират преследване, като също пресичат Северски Донец. Намиращите се в Лисичанск западни кореспонденти описват евакуацията като хаотична: "Наоколо стрелят украински системи за залпов огън, падат руски снаряди, самолети обстрелват... По пътя има поток от автомобили, извеждащи украинските войници към Бахмут".
Ситуация на фронта около Северодонецк
Какво следва?
Всичко зависи от това колко тежко ще бъде поражението на украинската армия. А това зависи и от способността на украинското командване да организира отстъпление в тежки условия и от възможностите на руските войски да преследват и унищожават врага. И едното, и другото са под голям въпрос.
Украинското командване отдавна създаде втора линия на отбрана от Северск до Бахмут. В района на Бахмут има големи украински резерви. Но до там отстъпващите войски трябва да се доберат под постоянен обстрел от руската артилерия и авиация. Затова вероятно те ще търпят големи загуби и в хора, и в техника. Мнозина смятат, че продължителната отбрана на останалите райони на Луганска област е била грешка. Опонентите на украинския Генерален щаб предлагаха отстъплението да започне още преди няколко седмици.
В същото време обаче руските войски не показаха, че могат да настъпват успешно в дълбочината на отбраната на противника. Те не желаят да излязат извън "чадъра" на своята артилерия, която им осигурява в момента преимуществото. Тактиката на руската армия е многодневни обстрели с тежка артилерия на украинските позиции с последваща предпазлива атака. Вероятно така те няма да могат да затворят "котела в Лисичанск" и да отрежат пътя на противника към отстъпление и украинците ще успеят да изведат голяма част от войските си. Допълнителен проблем е и местността - между руските позиции на юго-запад от Лисичанск и пътя, по който отстъпват украинските войски, се намира поредната промишлена зона - Лисичанският нефтопреработвателен завод.
