В началото на зимата, след изтеглянето на руската армия от Харковска област и Херсон, Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) имаха стратегическата инициатива. В края на миналата година обаче Русия реши да предприеме настъпление, макар и с ограничени цели - да обкръжи Бахмут, да вземе контрола върху Соледар и да се опита да атакува в Запорожието. Идеята беше да се застави ВСУ да прехвърли резерви от други фронтове и да се отклони от подготовката за настъпление в други направления. При това всички са единодушни, че самият Бахмут няма особено оперативно или стратегическо значение за руските войски. Много руски блогъри открито критикуват военното ръководство, отбелязвайки, че дори да бъде постигната някаква тактическа победа, тя е с цената на огромни жертви. Засега Украйна успява да удържи фронта, без значими пробиви.

Имат ли страните ресурс за настъпление?

Смята се, че настъпващата страна трябва да разполага с три пъти повече сили от отбраняващата се. Но успехът не зависи само от това, а и от подготовката на войските, разузнаването, средствата за подкрепа като авиация, артилерия... Настъплението на ВСУ край Изюм например бе предшествано от доставка на машини за разминиране. Главнокомандващият ВСУ Валерий Залужни обяви, че за да победи врага, са му нужни още 300 танка, 600-700 бронирани машини, 500 гаубици.

С първата вълна на мобилизацията Русия успя да запълни фронтовите части с хора, които не са подготвени за настъпление, но могат да запълват дупки, така че ВСУ да не може да нанася болезнени удари. По данни от открити източници, на фронта е изпратена само част от мобилизираните. Останалите се подготвят на полигони или се държат в резерв. Общата численост на тези резерви варира от 150 до 300 000 души, като няма данни от независими източници.

Украйна също има резерви, макар че числеността на армията й да отстъпва на руската. Русия обаче има и съществен превес във военната техника, особено авиацията, артилерията и бронетехниката. Затова пък ВСУ са много по-добре оборудвани със средства за връзка, разузнаване на тактическо и оперативно ниво, имат повече високоточно оръжие, съвременни противотанкови комплекси и др. Украинската армия използва западните разузнавателни данни, включително и спътници, които са много повече от руските. Използва се информацията и от самолетите-разузнавачи, които постоянно дежурят във въздуха край границите на Украйна.

ВСУ са и по-добре организирани от руската армия - системата на управление на войските използва спътниковите терминали на Starlink, което позволява командването на различни нива бързо да приема решения, да дава заповеди, докато вертикалната йерархическа структура на руската армия забавя времето за реагиране.

Всичко това позволява на Украйна успешно да удържа натиска на руските войски. Дори настъплението в района на Бахмут, въпреки превземането на Соледар, върви бавно.

За голямо настъпление обаче ВСУ ще има нужда и от тежка бронетехника, артилерия, ПВО и най-важното - боеприпаси. В момента и двете страни изпитват глад за снаряди, което може да се дължи и за запазване на резерви за по-нататъшни операции.

Не по-малък фактор е и качеството на въоръжението.

Настъплението на ВСУ край Изюм и Херсон беше успешно до голяма степен, защото руската отбрана на тези направления беше твърде слаба - или заради недостиг на хора като Харковска област, или заради проблеми със снабдяването както в Херсонска.

Сега обаче ВСУ ще трябва да се справят с много по-мощна отбрана - Русия се занимава с подготовката й през последните месеци. Това не са само укрепленията, качеството на които предизвиква много съмнения. Русия се постара да формира в тила резерви, които да бъдат използвани за блокиране на дълбоки пробиви.

Такава гъвкава отбрана, основана на маневрите на бойни групи, се нуждае от добра координация, разузнаване, ситуационна осведоменост на командването, високо ниво на управление на войските. Смята се, че при ВСУ всичко това е по-добре развито, но все пак Русия има в резерв не само мобилизирани, но и кадрови части. Сигурно е, че ако Русия реши да предприеме мащабно настъпление, успехите от първия етап на войната трудно ще се повторят - украинската армия е много по-добре въоръжена и подготвена.

За Русия е много по-трудно да подготвя военните си - инструктурите трябва да бъдат офицери с боен опит, а тези хора в момента са на фронта. Затова и качеството на обучението на мобилизираните не е особено високо.

Украйна има предимството, че обучението на войските й се извършва от западни инструктури. Проблемът там е, че трябва да се усвои разнообразна западна техника. "Оборудването е едно, използването му е съвсем друго нещо", коментира на брифинг представител на МО на САЩ. Във Великобритания например се обячават екипажите на тежки артилерийски системи и танкисти. Обучението трае до 5 седмици. По открити данни може да се изчисли, че зад граница могат да бъдат подготвени поне 50 000 украински военни.

През последните седмици Украйна получи обещания за доставка на тежки бойни машини за пехотата - 50 шведски CV90, 40 немски Marder, 59 американски Bradley. Тази техника силно ще повиши боеспособността на украинските части, но тя ще бъде още по-ефективна, когато Украйна получи и основни бойни танкове. След дълги обсъждания Германия, САЩ и Великобритания обещаха това.

Освен това САЩ обещаха и 90 бронирани машини Stryker, които са в основата на средните мобилни бригади на американската армия. Има различни модификации, включително бронетранспортьор с картечница, самоходен миномет, а една от модификациите е с 105-милиметрово оръдие. Stryker може да не са така защитени като танковете и да са по-уязвими в боя, но за разлика от другата по-маневрени. Заедно с обещаните от Франция бронирани машини AMX-10 RC те могат да станат основата на сили за бързо реагиране, които да се използват за настъпление или за защита в застрашени участъци на фронта.

Освен това Украйна ще получи много самоходна артилерия: Дания ще предаде 19 САУ Caesar, Швеция - 12 Archer, Чехия - 26-30 Dana-M2, Великобритания - 18 M109А6.

Целият този набор въоръжение обаче изисква много сериозна подготовка.

Кога да се настъпва?

Времето е особено важен фактор за успеха на настъплението. Смята се, че една от грешките на германското командване преди битката при Курск по време на Втората световна война е, че то е чакало няколко седмици по-дълго от необходимото с идеята да натрупа повече сили. Това е позволило на съветската армия да се подготви по-добре за отбрана и последващо контранастъпление.

Във войната в Украйна началото на настъплението зависи от много фактори. На първо място това е времето. Зимата на 2022-2023 г. не е особено студена в района на бойните действия. В последните дни температурата в района на Донецк, Бахмут, Лиман и Запорожието е над нулата. През април в тези райони ще започне киша, която ще направи местността извън пътищата труднопроходима дори за лека верижна техника. Руската армия вече се сблъска с този проблем в началото на войната. Затова "метериологичният прозорец" за настъпление намалява с всеки изминал ден. От друга страна обаче, е очевидно, че нито една от страните не е готова за настъпление.

Именно това е вторият фактор - готовността на новите войски. Третият фактор и наличието на големи резерви, не само от боеприпаси. Всяко настъпление натоварва тиловите сили. Необходимо е да се осигурят запаси от гориво, боеприпаси, продоволствие, да се организира транспортна схема за снабдяване и за извозване на ранените. И е важно противникът да не разбере за това.

Къде може да започне настъпление?

Външните признаци за есенното настъпление на ВСУ можеха да се забележат още в края на август. В поредния пакет американска помощ се появи въоръжение, което предполага това, но намото направление на атаката бе добре укрито от ВСУ - придвижването на войските в Харковска област на 6 септември изненада руската армия там. Тайните разгръщания на войски са един от главните военни прийоми на съветската армия, който се използва неведнъж по време на Втората световна война - и при Курската, и при Сталинградската битки. В операция "Багратион" например бе използван целият арсенал на средствата за маскировка чак до радиомълчание, придвижване само през нощта, установяване на лъжливи позиции, макети на техника, копаене на окопи за отвличане на вниманието... И руската, и украинската армии са наследници на съветската и ще се опитат максимално да използват този опит. А това означава, че за настъплението може да се разбере в последния възможен момент.

Предимството на ВСУ е, че разполага с много по-съвършени средства за разузнаване, а руската армия в много от случаите се готви за настъпление на окупирани територии, където действат украински агенти.

Все пак има няколко направления, които са подходящи за настъпление.

Херсонска област

Сложността на този район е, че за настъпление трябва да се форсира Днепър, а това е сложна задача и за ВСУ, и за Русия. При това трябва да се прехвърлят не само войски и въоръжение, но и да се организира снабдяването им през реката. А противникът ще се опита да унищожи всички мостове, независимо от загубите.

За Украйна обаче това е най-краткият пък към Крим. И ако Днепър е преграда, то останалата местност е подходяща за настъпление, тъй като е степна равнина, без много населени пунктове.

За руската армия Херсон също може да е желана цел - изтеглянето оттам бе сериозен военен и политически неуспех. Връщането му е много примамливо, особено като се има предвид, че оттам се открива пътят към Николаев и Одеса.

Запорожска област

За Русия тази област е важна, защото руският президент Владимир Путин вече обяви тези украински райони за нови субекти на Русия. Логично е те да бъдат присъединени, особено като се има предвид, че няма нужда и да се форсира Днепър. В случай на успех руските войски ще преместят фронта и ще направят сухопътния коридор от Крим, най-вече жп линията, по-безопасни. В момента те се прострелват с украински високоточни ракети. От средата на януари руската армия се активизира на това направление, макар че няма забележителни успехи.

За Украйна удар тук също е логичен. Това би позволило излизане на крайбрежието на Азовство море и отрязване на руската групировка в Херсноска област от снабдяване - след взрива на Кримския мост снабдяването през полуострова е проблематично.

Тук обаче Русия се е подготвила за евентуално настъпление от украинската страна с резерви и отбранителни линии.

Донбас

Това е най-сложното място за настъпление и за ВСУ, и за руската армия, която се придвижва към Бахмут от самото начало на нахлуването през февруари 2022 г. Руските войски все пак се придвижват тук, макар и бавно и с огромни загуби. За това добринася солидната отбрана, подготвена от ВСУ още преди началото на войната.

За Украйна настъплението в този район би позволило да се намали опасността от евентуален пробив на руската армия към Краматорск и Славянск. Но и ВСУ ще трябва да се справи с добре укрепени руски позиции. Още повече, че Донбас е индустриален район, в който има много градове, което силно затруднява всякакви бойни действия.

Луганска област

Южната част на Луганска област също е плътно застроена и настъплението на ВСУ към Кременна, а оттам - към Лисичанск и Северодонецк, ще е свързано с необходимостта да се щурмуват тези населени пунктове.

Другото възможно направление - в района на Сватово, е по-привлекателно, тъй като там има много по-малко градове и села. Но и тук са разположени солидни руски резерви.

Русия също може да се опита да настъпва в този район, както направи това в началото на войната.

Беларус

През последните седмици много се говори за нов удар към Киев или към западните части на Украйна, като целта на Русия е не само превземането на украинската столица, но и прекратяване на връзката на централните и източните области с Полша, откъдето минава снабдяването на ВСУ.

В началото на януари министерството на отбраната на Беларус заяви, че числеността на руската групировка в страната е само 9000 души, около 170 танка, до 200 бронирани машини и 100 оръдия и миномети с калибър над 100 мм. Към това трябва да се прибави и беларуската армия, чийто численост е около 50 000 души. Но влизането на Минск във войната ще доведе до силна ескалация и много експерти се съмняват, че това ще се случи.

Такава численост очевидно не е достатъчна, за да се щурмува огромен град като Киев, който се подготвяше за отбрана още преди началото на войната и който вече издържа един опит за щурм. Освен това северната част на Украйна - от Киев и на запад до полската граница, е плътно покрита с гори, в които е трудно да се настъпва и лесно да се отбранява. Настъпващите сили ще бъдат принудени да се придържат към няколкото големи шосета, които могат да бъдат взети под огневи контрол и от неголеми мобилни групи, въоръжени с противотанкови средства. Русия вече изпита сложността на подобно настъпление, когато не успя да вземе Киев, но нейна военна колона се разтегна по едно шосе, ставайки лесна мишена за противника.

От Курск към Полтава

Към това направление внимание привлича полският генерал Валдемар Скшипчак. Той отбелязва, че от октомври насам в района на Брянск, Курск и Воронеж руските войски възстановяват силите си, готвят мобилизирани и попълват запасите си. "Те провеждат огромна мобилизация. И макар тя да протича хаотично, имат резерв от 1,2 млн. души. От тях 300 000 вече се подготвят в тези райони. Смятам, че Русия може да удари по Украйна от това направление и да се придвижи на юг, на запад от Харков, покрай река Ворскла, която се влива в Днепър. По този сценарий под удар могат да се окажат Полтава и град Днепър", смята той.