Всеки ден руските граждани научават от новините за поредните успехи на своята армия на украинския фронт. Даже когато войските отстъпват или превземат малки селца с цената на огромни жертви, прессекретарят на министерството на отбраната ген. Игор Конашенков отчита сериозни постижения. Разследване на "Проект" доказва как много "победи" се постигат за сметка на математически и географски фалшификации. Журналистите са анализирали всички сутрешни, дневни и вечерни брифинги на Конашенков от началото на войната до 26 юни и стигат до извода, че данните на МО съдържат множество грешки, не следват правилата на аритметиката и противоречат на географията и здравия разум.
Руският президент Владимир Путин обяви началото на "специалната военна операция" в Украйна на 24 февруари сутринта, а още през деня Конашенков докладва: "В резултат на ударите руските въоръжени сили извадиха от строя 74 наземни обекта на военната инфраструктура на Украйна". Цифрата би била впечатляваща, ако не се задълбочиш в приложената справка. В списъка се оказаха 11 летища, 4 безпилотни Bayraktar, 18 радиолокационни станции, три пункта за управление, база на ВМФ и един вертолет. Или общо 37 обекта.
Така още от първия ден на войната започна епохата на фалшификацията на военните успехи на Русия.
Занимателна география
В първите дни на войната Конашенков създаваше илюзията за успех, изброявайки голямо количество малки градчета и села, в които руската армия "е установила контрол" - средно са по 8 населени пункта на ден. Ако реалните успехи липсват, се налага да се повтарят стари - зрителят едва ли е запомнил неизвестните названия и охотно вярва в поредните успехи. Особено любимо на Конашенков е градчето Кременная, разположено на 95 км северо-западно от Луганск.
То, според отчета на МО, е превзето за първи път на 2 март. На 7 март, пет дни след първото презвемане, Конашенков отчете, че руската армия е установила контрол в Смоланиново, Воедовско и Кременная. На 8 март отново успех - войските на Луганската народна република са се придвижили на 9 км и са превзели Борсонино и Кременная - за трети път. Всъщност градчето вероятно изобщо не е превземано през март - украинските медии не са споменавали нито за боеве там, нито за превземане. На 1 април Конашенков отново се връща към Кременная, която би трябвало да е превзета от три седмици, и съобщава, че войските на ЛНР водят боеве с националистите в околностите й. На 21 април прессекретарят за четвърти път разказа за превземането на града "без сериозни разрушения на обекти на гражданската инфраструктура и жилищни сгради".
Същата е историята с град Красный Лиман - за първи път той е "превзет" на 2 март. Но в следващите месеци в населеното място, което уж се контролира от руската армия, по магически начин започнаха да се появяват ту складове с оръжие, ту "военослужещи на ВСУ на огневи позиции", които успешно са унищожавани. След три месеца - на 28 май Конашенков съобщи за повторното превземане на Красный Лиман.
Тези случаи не са изключение, а правило. "Проект" намери поне 25 населени пунктове, които според брифингите на Конашенков са превзети повече от веднъж. При това той нито веднъж не съобщава за преминаването на тези места в украински ръце, така че не може да се разбере дали един успех се отчита няколко пъти или руската армия е била изтласкана от завзетия град и после си го е върнала.
За да бъде по-лесно да се отчитат успехите, Конашенков никога не дава детайли. Например, разказвайки за успехите в Донецка област, той няколко пъти споменава село Степное. В зоната на бойните действия има две места с такова име, но не бе уточнено за кое става дума.
Понякога Конашенков отчита като завладени селища, които изобщо не съществуват. На 6 март той съобщи, че е превзето село Закаблуховка. На съвременните карти такова населено място няма, а още през 1980-те години военните картографи отбелязаха това село като напълно изоставено.
Накрая Конашенков напълно се оплете в географията на Украйна. На 17 април, във вечерния брифинг, той обяви "... в района на населения пункт Преображенское, Павлоградска област, е свален украински безпилотен апарат". В Украйна има няколко селища с подобно име, но нито едно не се намира в Павлоградска област. Самият Павлоград, който бе отчетен като превзет на 23 май, пък се намира в съседната Днепропетровска област.
Скоро обаче географията мина на заден план. На фона на военните неуспехи Конашенков започна по-рядко да изрежда окупирани населени места и от средата на април се съсредоточи върху загубите на врага. Тогава на първи план излязоха аритметическите му способности.
Да се оплетеш в три танка
Грешките в сметките на Конашенков се появиха още в първите дни на "спецоперацията" - направените само в течение на един ден заявления си противоречаха взаимно. 28 февруари е черен ден за руската военна статистика. Сутринта прессекретарят отчете 314 унищожени от началото на операцията танкове на противника, а вечерта - само 311. Същото се случи и с другата техника. В резултат на аритметиката, само за ден, на министерството на отбраната му се "загубиха" три унищожени танка, шест реактивни системи за залпов огън, 11 единици спецтехника. Но пък разбитите зенитно-ракетни комплекси и радиолокационни станции скочиха с десетки.
Но истинският хаос в загубите на украинците започна от 13 април. Това е удивително, като се има предвид, че само две седмици преди това /30 март/ беше обявено "планово прегрупиране на войските", т.е. отстъпление от Киев, и оттогава на фронта нищо съществено не се случваше. Въпреки това Конашенков неуморно отчиташе не десетки, а стотици унищожени обекта на украинската военна инфраструктура. Обяснението на този парадокс е просто - след провала с превземането на Киев Кремъл се уплаши за оптимизма на руснаците и помоли Конашенков по-ярко да описва успехите на руската армия. Което доведе до още повече грешки и несъответствия.
Празничния 9 май Конашенков отбеляза с залп по украински вертолети. През деня той съобщи, че руските войски са бомбардирали украински вертолети на земята и че общите загуби на Украйна в техника от началото на войната са 118 единици - двойно повече от отчетените на 8 май. Вечерта информацията бе "уточнена" - разбити са 6 вертолети, а не 2. Законите на аритметиката изискваха 2 да се замени с 6 и общата цифра да стане 122. Но на военните никак не им се искаше да свалят цифрата, така че те отчетоха 124 унищожени единици. Т.е. унищожените вертолети се оказаха не 6, а 8.
Много интересно започна да се държи и украинската артилерия. Ако се вярва на МО на Русия, тя е неунищожаема. По цели дни руската армия обстрелва позиции на украинските артилеристи, но загуба на техника почти няма. Общото число на унищожената артилерия в сводките не нарастваше, въпреки че се отчитаха десетки поразени обекти.
Война с фантоми
Особено фантастични са отчетите за загубите на украинската армия. "Практически цялата боеспособна авиация на киевския режим е унищожена", заяви Конашенков на 6 март. Към този момент Русия е унищожила във въздуха или на земята 93 самолета. Това наистина е голяма част от авиационния парк на Украйна - до войната тя имаше 98 военни самолета, а ако се включат и 35 транспортни и 5 специални, стават максимум 138. Теоретично руснаците биха могли да унищожат и учебните самолети - те са 61. Самото руско МО обяви, че до войната Украйна е разполагала със 152 самолета. Към 26 юни обаче Конашенков вече отчита 215 унищожени самолета. Руските медии обясняват тия несъответствия с факта, че руската армия унищожава и военната помощ, пристигаща в Украйна от Европа и САЩ. Само че нито една страна не е обявила, че е предавала самолети. В края на май украинските медии писаха, че в Украйна са постъпили Су-25 на части, но дали това е така и колко са на брой, не е ясно.
Малко по-ясна е ситуацията с доставките на вертолети от Запада. По данни на Конашенков са унищожени 132 единици или 88% от общия брой, което поне се вместа в официалните цифри.
Турските безпилотни Bayraktar пък се оказват напълно унищожени, още преди да са доставени. На 25 март, месец след началото на войната, МО съобщи, че руските военни са свалили 35 от 36 Bayraktar, които Украйна притежава. Към края на юни унищожени са вече 84. Тази цифра обаче е много странна - преди войната украинската армия закупи само 62, като 25 от тях трябва да се доставят до края на 2022. В началото на март в Украйна наистина постъпи партия байрактари, още 4 турският производител подари, след като бяха събрани средства за тях от украинския народ. Но пак цифрите не излизат.
Подобна е ситуацията и с танковете. На практика Украйна не би трябвало да има такива изобщо. Към 26 юни Конашенков отчита унищожаването на 3800 бронирани машини, включително танкове. Но самото МО бе изчислило, че Украйна разполага само с 2416 такива машини. Западните съюзници доставиха още около 700 машини в средата на май. Как Украйна продължава да воюва без да разполага с бронирана техника, си е загадка.
Не излизат сметките и с хората. Ако се съберат данните, Русия би трябвало да е пленила 3800 украинци. Кой знае защо повечето от тях са се предали през първата седмица от войната. Но проблемът започва с ежедневните данни. Според тях от 24 февруари до 2 март са пленени 838 души. Но на 2 март Конашенков обяви, че в плен са само 572 души.
Загубите в жива сила също са огромни. Според брифингите би трябвало да са загинали поне 40596 души или около 80% от щатните военни в Украйна. Според статистиката на големите военни конфликти, ранените обикновено са 2-3 пъти повече от убитите, пленените или безследно изчезналите. Т.е. според данните на МО това са около 160 000 души. Към началото на войната щатната численост на украинската армия е около 200 000 души, като има и още 250 000 резерв.
