Руската армия взе оперативна пауза, след която се кани да започне да воюва с пълни сили в Украйна. Такъв извод може да се направи от изявленията на руското министерство на отбраната и на руския президент Владимир Путин миналата седмица. Кога и как ще приключи тази пауза и има ли ресурси руската армия за новия етап от конфликта?

Изявлението на руския президент може да се разглежда като политическо, но не трябва да се игнорира напълно. До последните часове преди нахлуването в Украйна руското ръководство твърдеше, че струпването на войски на границата е само мащабно учение. Затова би било нелогично да се съмняваме в решимостта на Путин да воюва. Ситуацията на фронта днес обаче коренно се различава от тази по границите на Украйна през февруари. Тогава Русия разполагаше с внушителна войска и въпреки всички предупреждания и критики от Запада Кремъл твърдеше, че става дума за учения. Сега Путин открито говори за пълномащабни военни действия, но проблемът му е, че вече не разполага с толкова голяма армия.

"Нито едната от страните в момента не желае преговори. И докато поне една от страните смята, че има преимущество, войната ще продължава", казва сътрудникът на Института по външна политика в САЩ Роб Ли. Според него войната остава достатъчно популярна в Русия.

Може ли руската армия да изпълни политическите заръки на президента на Русия и да започне нова кампания в Украйна? Това е сложен въпрос, на който няма еднозначен отговор, тъй като се състои от няколко не по-малко важни подвъпроса.

Каква може да бъде новата кампания?

Когато Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, тя разполагаше на границата със 150-200 хиляди души, в които влизат нейните собствени сили, както и въоръжените формирования на подконтролните ѝ "народни републики" - Донецка и Луганска. Първоначално тя изобщо не смяташе да води кампанията, която наблюдавахме през май-юли. В първите седмици руските войски се опитаха с бързи и мощни удари да стигнат до Киев от север и североизток и да извършат дълбоки пробиви в Донбас и на юг, откъм Крим. Стратегията за бърз и съкрушителен удар никъде не е обявявана официално - за нея можем да съдим по действията на руските войски.

Такъв мощен удар изисква натрупване на сили за нанасяне на съкрушително и пълно поражение на противника чрез унищожаване на въоръжените сили, промишлените или политическите центрове (примерно столицата). В американската доктрина тази тактика се нарича "Шок и ужас" и предполага не само бойни действия, но и мащабна информационна, пропагандна кампания, насочена към населението. Този елемент присъстваше и при руското нахлуване - Путин например призова украинските военни "да вземат властта в свои ръце".

Но Русия не успя да нанесе поражение на Украйна в началото на конфликта. След като войските бяха въвлечени в тежки боеве край Киев, Русия ги изтегли от Киевска, Черниговска и Сумска области и ги съсредоточи в Донбас.

На 22 април зам.командващият войските на руския Централен военен окръг Рустам Минекаев заяви, че започва втората фаза на конфликта, целта на която ще бъде "установяване на пълен контрол над Донбас и южна Украйна". Според много специалисти тази втора фаза се отличаваше коренно от първата със смяна на стратегията - конфликтът се превърна в т.нар. война на изтощение, при която няма единна военна цел. Нейната задача е да изтощи ресурсите на противника, да отслаби икономиката и армията. Такъв вид конфликт не изключва поставянето на чисто военни цели и задачи, просто те са много по-малко амбициозни.

Така че, ако руското командване избере за следващата фаза на войната )след "оперативната пауза") стратегията на нов съкрушителен удар, ще трябва да си осигури предимство и да събере армия, многократно превъзхождаща украинските сили в този участък от фронта. Това е доста трудно да бъде реализирано, тъй като, първо - конфликтът продължава вече няколко месеца, военният механизъм на Украйна е приведен в действие и набира скорост. И второ - благодарение на разузнаването, най-вече спътниковото, Киев може от рано да определи местата на концентрация на руските сили, събирани за нов удар. С появата на далекобойно и високо точно оръжие тези райони могат да станат обект на удар от страна на украинските войски.

Вторият вариант е конфликтът да продължи да е ориентиран към изтощаване. Това означава позиционна война, в хода на която могат да се провеждат и настъпления. Целите на тези настъпления могат да бъдат различни - например обкръжение на групировка на противника, оттласкване от определена територия, завладяване на промишлен център.

Разликата между двете стратегии е в това, че в първия случай трябва да се натрупат възможно най-много сили преди началото на удара, докато във втория трябва да се осигури постоянна и непрекъсната доставка на въоръжение, военна техника и личен състав за компенсиране на загубите в хода на бойните действия.

От икономическа гледна точка в първия случай може да се очакват големи отбранителни поръчки и строг контрол на тяхното изпълнение. А във втория трябва да има мерки по стабилизиране и поддръжка на военно-отбранителния комплекс.

Къде може да се очаква настъпление?

За необходимостта от единен мощен удар пишат много от проруски настроените коментатори в социалните мрежи. Те критикуват действията на Кремъл, обвиняват го в нерешителност и подкрепят идеята за официален старт на пълномащабна война с Украйна, обявяване на военно положение и всеобща мобилизация, без която по тяхно мнение победата е невъзможна.

Военните експерти, с които Би Би Си разговаря, обаче изключват сценарий с нов съкрушителен удар с голяма военна цел, както в началото.

"Малко вероятно е Русия да успее да превземе Киев или друг голям град, като Харков, Запорожие или Одеса", смята Роб Ли от Института за външна политика във Вашингтон.

Но ще има военни действия с по-малко мащабни задачи. Според израелския военен експерт Давид Генделман няколко направления са възможни за атака. "Зоните на особено внимание са Харков и Херсон. В района на Харков ние виждаме увеличаване на руските войски. Те не са достатъчни за щурм или превземане на Харков, но могат да блокират голяма част от украинската армия, да се доближат до града в определени участъци и да засилят обстрела му с артилерия. Около Херсон също виждаме увеличаване на руските войски, където се прехвърлят сили от запорожкото направление", отбелязва той.

Експерт от Русия, пожелал анонимност, смята, че е по-логично Русия да атакува на юг, като целта е да се отреже достъпът на Украйна до море. "От друга страна, украинците вече анонсираха, че ще контраатакуват точно на юг. И тук възниква въпросът - а дали наистина те ще атакуват точно там, след като предварително го обявяват? Но във всички случаи югът е перспективна цел, защото могат да се постигнат не само военни, но и политически цели", отбелязва той.

Давид Генделман смята, че положението на руските войски край Херсон е сложно: "Това е слабото място на руската отбрана по географски причини, заради ограничените възможности за снабдяване по двата моста над Днепър. Украинските войски постоянно поддържат оперативното напрежение там и предприемат малки контранастъпления. Русия трябва да укрепи войските си, за да не загуби Херсон и да има възможност за свои настъпателни действия. Въобще целият южен фронт на Русия има по-ниска оперативна плътност, тъй като основните сили са съсредоточени в Донбас. Затова и украинците могат да настъпват, затова и руснаците трябва да засилят някои участъци", смята той.

Доскоро най-ожесточени бяха боевете в Донбас. Според Генделман Донбас остава главно направление на действие, тъй като окупирането на цялата Донецка област вече беше обявено като главна цел. И според Роб Ли мащабно настъпление на Русия извън пределите на Донбас е малко вероятно, тъй като за това е нужно голямо количество добре окомплектовани подразделения, докато в момента Русия набира основно хора на краткосрочен договор.

"Проблемът е в човешките ресурси. Те нямат чак толкова много подразделения, които могат ефективно да провеждат настъпателни операции. Най-добрите им войски са в Донбас, което означава, че едва ли са способни на нещо съществено на други места", подчертава Ли.

Как да се осигури попълнение?

Човешкият ресурс е големият проблем и за Русия, и за Украйна. В анализа си от 12 юли министерството на отбраната на Великобритания отбеляза, че "недостигът на личен състав може да принуди руското министерство на отбраната да прибегне до "нетрадиционни методи за окомплектоване на войските". "Това включва вербуване на затворници за частната военна компания "Вагнер". Ако са верни информациите за подобна кампания, тя е индикатор за трудностите, свързани със значителните загуби на руската армия", се казва в анализа.

Каквато и стратегия да избере, Русия във всички случаи ще се нуждае от хора. Привържениците на "съкрушителната победа над Киев" твърдят, че без всеобща мобилизация тя не може да бъде постигната. Войната на изтощение изисква по-малко ресурси и досега Русия се справяше. "Помня, че през май мнозина задаваха въпроса дали войната може да продължи без всеобща мобилизация. Такава засега няма, а Русия дори постигна някакви успехи. Но остава въпросът ще й стигат ли хората след няколко месеца", отбелязва Роб Ли.

Според Генделман за достигането на по-мащабни военни цели в дълъг конфликт Русия вече няма хора. "В чисто военен смисъл масовата мобилизация, макар и не всеобща, трябваше да бъде отдавна проведена, защото наличните ресурси стигат в най-добрия случай за бавно придвижване на тесни участъци. Но, както многократно беше отбелязвано - масовата мобилизация в Русия е рязка политическа крачка, която явно се опитват да избегнат и се задоволяват с доброволци от всякакъв вид, мобилизация на териториите на Луганск и Донецк и сглобяване на допълнителни подразделения от състава на кадровата армия", казва той.

Към политическия проблем трябва да се добави и организационният. "Русия не разполага с механизъм бързо да мобилизира от запаса голямо количество военни, бързо да ги обучи и да им раздаде оръжие. Има възможност за ограничена мобилизация и тя вече тече - на мнозина в момента се предлага да подпишат кратскосрочни договори. Хората от военните комисарства звънят, пишат писма, някои са съгласяват. Това засяга практически всички видове въоръжени сили - от сухопътните войски до летците", обяснява руският военен експерт, пожелал анонимност.

Има ли Русия достатъчно боеприпаси?

Руската армия употребява огромно количество боеприпаси - според изчисленията на украинската версия на "Форбс" в разгара на боевете за Донбас за едно денонощие са били изразходвани около 2000 тона снаряди.

Да се понижи този разход на снаряди при съществуващата тактика е практически невъзможно. Според Давид Генделман "като цяло придвижването на руската армия на фронта става за сметка на преимуществото в огневата мощ, което е в пряка зависимост от доставката и изразходването на огромно количество боеприпаси". Според него Русия няма да изпита недостиг от боеприпаси в близко бъдеще, но проблем ще се окаже доставката им.

Същото отбелязва и Кралският обединен институт за отбранителни изследвания в Лондон. "Русия има достатъчно боеприпаси - освен големите запаси, останали от времето на Съветския съюз, които още не са изразходвани (според различни оценки има резерв поне за още няколко години), руската отбранителна промишленост има значителни възможности за производството на артилерийски снаряди. Проблемът ще бъде как те да бъдат доставени до фронта. Полевите складове за боеприпаси на ниво дивизия и бригада са огромни, те лесно могат да бъдат локализирани, трудно е да бъдат скрити или обезопасени, а за тяхното преместване ще е нужно много време", смятат британските експерти.

Как може да се реши проблемът със складовете

При такъв голям разход на снаряди, преди да започне нова голяма кампания, руската армия ще трябва да реши проблема, който възникна пред нея през последните седмици. След като украинците получиха и се научиха да боравят със западната далекобойна артилерия, те започнаха да нанасят зрелищни удари по военни бази, командни центрове, складове за гориво и боеприпаси в дълбокия руски тил.

През последните 2 седмици в резултат на обстрелите са унищожени поне 15 големи складове на руските въоръжени сили (поред официалните сводки на украинските въоръжени сили те са вече над 30, б.р.). Русия може да реши тези проблеми по няколко начина - като усили противовъздушната и противоракетната отбрана, като започне да унищожава далекобойната артилерия на противника чрез авиация и диверсионно-разузнавателни групи, като унищожи или прекъсне пътя за доставка на боеприпаси за украинските системи, като използва подземни складове и други средства за маскировка, като премести военните обекти в още по-дълбокия тил, където ще са недостижими за украинската артилерия.

В днешната ситуация нито един от тези способи не гарантира, че проблемът ще бъде решен. Руската армия има достатъчно ПВО в Украйна, но ефективността й не е особено висока. Както показва практиката, американските HIMARS без проблем преодоляват руската противовъздушна отбрана. Освен това Украйна се сдобива не само с ракети, но и с високоточни далекобойни снаряди. В поредния транш американска военна помощ са включени 155 мм високоточни боеприпаси. Не се съобщава какви точно, но вероятно са снаряди М982 Excalibur с повишена точност, достигащи до 57 км. Те могат да се използват от германските артилерийски установки PzH 2000 или американските M109A3GN, с които Украйна вече разполага.

Да се свали артилирейски снаряд със средствата на обикновената ПВО е почти невъзможно, особено ако обстрелът се извършва от цяла батарея. За да се противодейства ефективно на такива установки, трябва да се разполага като минимум с оръжия, които не отстъпват по далекобойност и точност. Освен това трябва разузнаване, средства за насочване и корекция на огъня. А нито една M142 HIMARS или M270 MLRS, използващи тактически ракети, нито една гаубица или самоходна установка няма да се задържи на едно място, за да я улучи противникът.

Авиацията би могла ефективно да противодейства на всякаква артилерия, но само ако противникът не разполага с ПВО, а Украйна разполага. Да се унищожава оръдие, като се жертва самолет, е лоша "сделка". А отдалеч да се стреля по подобни оръдия е чиста лотария.