Най-голямото пленяване на чужди войници за времето на цялата война в Украйна се случи в Курска област. 102-ма руски войника сложиха оръжие и се предадоха на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/. Те са от 488 полк на руската армия и чеченското подразделение "Ахмат".
"Нашите бойци установиха контрол и прочистиха качествено укрепен ротен опорен пункт в Курска област. Той бе бетониран, с голяма логистична система, подземни комуникации, помещения за личния състав с баня, столова и оръжейна. Може би тук "кадировците" на Апти Алаудинов "спортсменски" се разминаха с нашите бойци, криейки се в бункера", саркастично отбеляза украинският военен кореспондент Юри Бутусов.
⚡️⚡️⚡️Рота российских солдат сдалась в плен в Курской области!
— Проект «Хочу жить» (@hochuzhit_com) 15 август 2024 г.
Вчера, 14 августа, более ста оставленных командирами россиян, приняли правильное решение и сдались в плен. Их можно понять, тяжело вести боевые действия, когда тобою командуют самодуры и казнокрады⤵️ pic.twitter.com/wi9SkjLdqA
102 российских военных в Курской области были взяты в плен в разветвленном блиндаже, утверждают украинские СМИ.
— SOTA (@sotaproject) 15 август 2024 г.
Среди пленных есть военные 488-го гвардейского мотострелкового полка и «Ахмата».
В блиндаже, демонстрируемом на видео, находился ротный опорный пункт с баней,… pic.twitter.com/GhUr00GHct
Бутусов намеква за смехотворното "оправдание" на прехваления чеченски спецназ "Ахмат", че не е спрял ВСУ при навлизането на руска територия, защото украинските войски просто са заобикаляли опорните пунктове на неговите бойци. Според свидетелствата на много от пленените обаче чеченците всъщност умишлено са се крили зад гърба на наборниците, на втората линия на отбрана, и веднага след нападението са изчезнали.
Още при първите сблъсъци на ВСУ с "Ахмат" много чеченци бяха пленени. Това предизвика гнева на командира на отряда Апти Алаудинов, който обяви всяко твърдение за пленен чеченец за инсинуация. В отговор украинският държавен проект "Хочу жить" пусна документи, снимки и видео с поне 20 чеченци, които казват, че са от Грозни и са се опитали да избягат, защото Кадиров заявил, че бойците на "Ахмат" не се предават в плен. Това принуди Апти Алаудинов да признае, че има пленени петима чеченци, но те не били спецназ. "Чеченец, който попадне в плен, вече не е "кадировец". За чеченец няма нищо по-позорно от попадането в плен. Има много подразделения от Чечня", каза той.
А вот и те, кого матери брошенных российских срочников должны «благодарить» в первую очередь.
— Проект «Хочу жить» (@hochuzhit_com) 11 август 2024 г.
Рейдовые группы наловили этих кадыровцев глубоко в тылу от границы. По их словам, они пытались убежать, чтобы избежать попадания в плен, так как Рамзан Кадыров когда-то заявил, что pic.twitter.com/iwInXvCGcI
Няма точни данни за общото количество пленници от началото на офанзивата на Украйна на руска територия, но те са със сигурност над 2000. Голяма част от тях са наборници, които са изпратени да пазят границата, тъй като основните части на руската армия са на фронта. По данни на "Вьорстка" в първия ден на офанзивата на границата са се намирали поне 100 наборници, като с много от тях оттогава няма никаква връзка. Майките на наборниците спешно организираха петиция до руския президент Владимир Путин с искане синовете им да бъдат веднага обменени. Миналата година Путин обеща, че наборници няма да участват в бойни действия, но оттогава бяха публикувани множество доказателства, че това се случва. Нещо повече - вече се сформират и специални роти от наборници, които да бъдат изпратени в района на бойните действия. Роднините на заклелите се на 3 август 2024 г. наборници разказаха, че се готви прехвърлянето им от Мурманска в Курска област.
Граничните части на Федералната служба за сигурност и редовните части на министерството на отбраната не са били готови за нападението на ВСУ. Зам.командирът на една от частите на ВСУ, участващи в настъпленито, разказва пред The Wall Street Journal, че е очаквал много по-голяма съпротива. "Но в голямата си част това бяха деца, минаващи задължителната военна служба", казва той. Неговият отряд е пленил трима души като най-младият е на 19 години.
В плен сдалась целая рота российской армии —одновременно 102 человека. Это произошло в Курской области России.
— Марыська, спадарыня з Вільні (@Pani_belaruska) 15 август 2024 г.
В течение войны, развязанной Россией в Украине, этот самый массовый захват пленных за один раз. pic.twitter.com/cT7tBMF8ZW
Вчера украинският президент Володимир Зеленски обяви, че към военнопленниците се отнасят хуманно. "Таково отношение те не са виждали дори в руската армия", каза той.
Украинският омбудсман Дмитро Лубинец заяви, че вече е обсъдил със своя руски колега темата за военнопленниците в Курска област. За първи път инициативата за обмен е дошла от руска страна. "Във всеки един момент Украйна е готова да продължи обмена на пленници на основата на Женевската конвенция. Ние имаме приоритетни категории, които сме готови да обменим - на първо място това са тежко ранените, жени и всички, които се намират в плен", каза той. И специално подчерта, че ВСУ не подлага на мъчения или жестоко отношение пленените.
На 9 август Русия обяви, че прекратява обмена на пленени и убити с Украйна за "неопределено време" заради удара по КПП Колотиловка.
Напредък
ВСУ контролират 82 населени места в Курска област на територия от 1150 кв.км. Там ще бъде създадена военна комендатура, която ще се ръководи от генерал Едуард Москальов, докладва главнокомандващият ВСУ Олександър Сирски на Зеленски. Той твърди, че ВСУ са навлезли на 35 км навътре в територията на Русия.