Битката на държавата с коронакризата продължава, но и предизборната кампания продължава. 
Избирателите и избираемите имат нужда от контакт, комуникация, надлъгване. 
Как да се организира предизборният живот, така че на изборите все пак да има кой да гласува и кого да избираме? 
Който трупа статистика, трупа печал - болниците пак са пълни до коридорите, числата стряскат, лекарите изнемогват. 
Държавният отговор е - тотален локдаун, всичко се затваря, за да оцелеем. 
Но трябва и да се агитира. Животът е важен, но и пропагандата е важна, а преди избори пропагандата е като слънцето и въздуха за всяко политическо същество.
Затова помагаме на политическия зверилник с няколко идеи, чието приложение ще ни даде база за разгръщане на концепцията - и пропагандата сита, и овцете живи, и запазени във вид, удобен за гласуване. 

17.03.2021. Цвета Караянчева (на преден план) агитира в кръчмата на момчилградското село Звездел в компанията на Георги Димитров (с бомбето). В условия на тотален локдаун...
***
1. Агитация в Музея за социалистическо изкуство, ама в двора. Цвета Караянчева преди локдауна се похвали със снимка от селска кръчма с бюст на Георги Димитров, където се е омешала с народа да агитира за каузата ГЕРБ в тясно помещение. Тия, които следим политиката, знаем, че една от държавническите функции на ГЕРБ е да ни пази от комунистите. Но пазенето може да става в по-защитена среда. Дворът на Музея за социалистическо изкуство има повече бюстове от селската кръчма. И не само на Димитров, а на много вождове, от които Цвета да ни пази. И в двора на музея Вежди Рашидов може да покаже какво е истински соц. реализъм. Във всеки случай соц. реализмът НЕ Е прерисувана снимка с тръба и стилизирана Тиква. 

...Ще се прехвърли в двора на Музея за соц. изкуство. 
***
Което обаче ни подсеща за още едно място, удобно за агитация. 
2. Агитация на компресорна станция на газопровод. Също е на открито и може да се агитира от здравословна дистанция, но трябва да се внимава с кебапчетата, скарите и тютюнопушенето - то заварките на тръбите са хубави, ама газ е това! Друго неудобство е, че тези станции са в отдалечени местности и трябва да се извозва електорат, което излага електората на известни струпвания в средствата за извозване. Дворът на музея с Петолъчката е по-удобен все пак, там и кебапчетата ще се пекат някак по-спокойно, за да се възнесе към Небесата приятната предизборна миризма! 
3. Агитация в джипка. Джипката на нашето задоволство или Джипката на нашето недоволство - почти няма разлика, защото всички се изучиха на тоя чалъм. Всякакви лидери, про- и антиборисовистично настроени, вече обикалят с джипките си и пародират/имитират Джипо ди тутти джипки. В джипка е най-шикозно да се агитира, а може и да го представяш за държавническа работа, важното е да твърдиш, че това не е тур за агитации. Качваш на задната седалка някой подчемберен, пускаш стрийма във Фейсбук и почваш да дръндориш каквото ти хрумне. 
4. В зелен коридор. Причакваш третата възраст в зеления коридор на някой супермаркет и агитираш като девойка с промоция - ако магазинът има топла витрина, кебапчетата може и да не са студени! И докато мяташ кебапчетата, обясняваш на възрастните избиратели: Европа говори за нашите мерки. Може да сме препълнили болниците, ама всички ни уважават заради зелените коридори! 
5. Пак в супера. Като свърши зеления коридор, агитацията продължава вече и в другите възрастови групи, пак с кебапчета. Старият кебапчийски котарак на младини е бил млад кебапчийски котарак. Суперите са едно от малкото обществени пространства, които локдаунът не затваря - нека да ги напълним с агитатори! 
6. Манифестация. Локдаунът не може да отмени митинговата демокрация, шествията, манифестациите. Това може да се играе и като масов спорт за политическо и физическо здраве: Мутри вътре, мутри вън, леви-десни, раз-два! 

Това НЕ Е соцреализъм.
***
7. Пред контейнер за боклук. Това също е обществено място, незасегнато от локдауна. То и от смрадта можеш да прихванеш някоя ешерихия колика, ала опитният агитатор ще се съобрази с посоката на вятъра и ще агитира откъм наветрената страна. При среща с политически опоненти викайте: ДИСТАНЦИЯ, ДИСТАНЦИЯ! - в случай, че им хрумне да ви метнат в контейнера. 
8. Директно в Министерския съвет. Най-отворените си агитират на самите заседания на Минсъвета, пред медиите. Като кажеш, че това не е агитация, а държавна работа, няма проблеми, ЦИК не те закача. 
9. В болница. Шансът обича смелите. Някои политици твърдяха, че ходили да доброволстват, ама дали нещо реално са свършили, никой не знае. 
10. Под иглата. И ваксинацията си е повод агитация, стига да не те е срам. Ама който има срам, да не се хваща с политика!