Здравните власти въведоха т.нар. зелени сертификати, без които много видове граждански дейности стават невъзможни. 
Тази мярка поставя в затруднение широки групи хора и животът се усложнява. 
За качеството, ефективността и необходимостта от мерките могат да се намеря много доводи, както за, така и против. 
В този материал няма да правим разбор какво и как е направено от властите, просто го приемаме като административен и граждански факт. 
Какво правим оттук нататък, за да не настинем, но и да не се минем? Как да надхитрим системата?
Представяме пътна карта с десет лота!
***
1. Минаваме между капките. Това е национален спорт у нас, в момента много полезен. Българинът обича да минава между капките, а вирусът се разпространява по въздушно-капков път. По същия начин може да се мине между капките на контрола. Всички тия нововъведени мерки някой трябва и да ги контролира, а това хич няма да е лесно. Юруш между капките и късмет в лотарията с контролните органи и смъртта! 
2. Ползваме финикийски сертификати. Те може да са зелени хартийки с Алеко Константинов, Бенджамин Франклин, може и да не са толкова зелени, важен е номиналът! Да се редиш по опашки за тестове и ваксини е досадно, а с финикийския сертификат става бързо, лесно и с повишен риск от заразяване. А рискът вдига адреналина, прибавя сол и пипер на съществуването ни. 
3. Емигрираме при талибаните в Афганистан. Още преди да завземат властта в Кабул, талибаните бяха забранили на контролираните от тях територии всякакви ваксини и тем подобни сатанински намеси в организмите на правоверните. Афганистан в момента е световен център на антиваксърството и прилежащите му философски течения. Странно, не се наблюдава бежански поток КЪМ Афганистан, а само в обратна посока. 
4. Събираме се кръчмари и пътищари и протестираме срещу всяка власт, освен ако не е на Бойко Борисов. Ако властите са ангажирани да се разправят с тези съсловия, може да си въвеждат всякакви мерки, ама няма да имат ни пари, ни време да се разправят с нарушителите на мерките. 
5. Спираме контактите с човешки същества. Най-хубаво си е с овцете и козите на село, на чист въздух. Хубаво решение, но за съжаление не всеки може да си го позволи. Хората са изгубили навици и нагласа за селскостопанска работа и природосъобразен живот. Другото лошо е, че ако ти се пукне апендиксът в отдалечена местност, козичките няма да се справят с апендектомията. Ама то и в града в момента може да не намериш болнично легло и свободен лекар, по който и да било здравен въпрос. 
6. Завземаме Vera Su, ремонтираме го и се спасяваме като в пиратски Ноев ковчег. Ще се препитаваме с пиратски набези или добив на газ в Черно море. 
7. Училищата пустеят. Да ги завземем и да го ударим на алкохолизъм, корупция и разврат, докато децата си седят вкъщи. Пир по време на чума и да хвърчат салфетки!
8. Ако нямаме нагласа за пир по време на чума, нека организираме любов по време на холера или направо чума по време на холера. Веднъж се живее! 
9. Организираме антиваксърски протести, но за по-сигурно ние самите се ваксинираме. То си е опасно с тия струпвания на хора. Има такива народни водачи, не се съмнявайте. Агитират против ваксините, ама сами се ваксинират.
10. Или просто се ваксинираме. Скучно и досадно, ама в крайна сметка и това върши работа. Някои по-припряни народи вече го изпробваха, сравнително успешно.