ДЖАН-ДЖУН, ГЛЕЙ КАК СА ПРАЙ!
Слави Трифонов дремеше на пуснат телевизор и леко пърпореше, когато президентът го разбуди от телевизора с обидното си изказване за личните му депутати - според изказването на Радев, една част от депутатите на Слави вече били напазарувани, другите били в когнитивен дисонанс, защото "братуват" с доскорошните си противници.
Трифонов усети електрически импулс и раздразнение. Надигна се със скърцане от диванчето и нервно задрънка със звънчето да му се явят две адреналинки плюс двама сценаристи.
Личният състав се материализира на секундата и всички като самодиви в бели премени се втурнаха да превързват с билки душевните и телесните рани на Шефа.
Трифонов прие ласките начумерен, плясна по дупетата сценаристите и щибидидипна витаминките.
Накара сценаристите да направят по 15 лицеви опори, аналгинките накара да му поиграят кючек и да покажат как се клати Ахмед Диван на 4 редбула с Шопенхауер.
След това вдигна ръка властно и изрева: МА-КЕ-ДО-НИ-Я, СТОП!
Сценаристите и седалгинките взеха равнис-мирно и впериха поглед в златните нацупени устни на Боса.
Знаеха, че ще има реч и си подготвиха дежурните възклицания, кимане с разбиране и внезапни целувки.
Те знаеха, че Шефа обича да го ухажват, а той да се дърпа и грубиянства, и да се прави на недостъпен за ласкателства.
Слави дръпна дълга реч с много серпентини и колатерални пътечки, извиси мисълта си до хижа "Плевен", после я върна до морското равнище, отвъртя някакви неясни поуки и засука панделка, която върза на такава джувка, че вече нямаше как да се разплете.
Сценаристите помагаха на началника да си доизказва мисълта там, където му се губеха думи, той им се караше да не го прекъсват, а те заедно с жасминките повтаряха ласкаво:
"Да, шефе, така си е, много добре казано, това и ние си го мислихме, но не можехме да го изразим. Рядко точна мисъл!"
Слави повтаряше рязко:
"Не ми се подмазвайте, не ми се подмазвайте, знаете, че не понасям такива работи, калинки с калинки!"
Сценаристите и малинките разбраха, че идва кулминацията и се напрегнаха да не развалят върховния миг.
"Ако не съм аз ще събирате стотинки от стринки. Вие сте едни електро-Гинки! Без мен сте нищо! Нула. Празно пространство! За цветелинки на Пеевски не ставате даже!...
Искам от вас в парламента да постигнете когнитивен асонанс с нашите нови политически съучастници! Ако трябва, на тимбилдинг със синхронно плуване ще ходите, но искам пълен асонанс и да ми се напише една реч, с която да засенча Ахмед Диван по мъдрост, философска мисъл и заедност. Утре ще правя изявление и ще очертая пътната карта на страната, искам да ги разбия, искам реч, която прави фрактури, разбрахте ли ме, ултрамаринки такива! Ще ви размажа като маргаринки! Искам пълен когнитивен асонанс!..."
Слави ги погледна начумерен и разнежен.
Дари ги с някакъв грубиянски комплимент, чувствайки, че по тоя начин все едно ги обсипва с един милион рози и два милиона долара.
"Шефе, ти ни позлати с една дума!" - поклониха се сценаристите и амфетаминките.
Слави се отпусна пак на диванчето, бамбинките разбраха, че трябва да го оставят насаме с гения си.
И безшумно се оттеглиха, заредени с воля да унижават и унищожават тези под тях.
