На предизборно мероприятие Десислава Атанасова произнесе надъхваща реч, в която подложи на тежък артилерийски обстрел главния опонент на ГЕРБ - ПП. 
Атанасова три пъти употреби по адрес на Промяната епитета "анимационни герои". 
Първо нарече бившия вътрешен министър Рашков "любимия ми анимационен герой" за това, че незаконно арестувал Борисов. А след това използва същата формулировка въобще за членовете на противниковата партия: "бездарни анимационни герои" към края се превърна в обръщение "уважаеми анимационни герои...", на които Атанасова обясни, че лошо им се пише на изборите и след тях. 
Това изглежда беше най-високият калибър снаряд в унищожителната ѝ реч. 
Другите оратори в подобен дух заплашваха с яростна разправа, като бившият здравен министър Костадин Ангелов заяви: "Кирил Петков да е наясно, че ще го гоним до Канада и обратно!"; а евродепутатът Андрей Ковачев предрече на Промяната изборно "сгромолясване". 
Обобщеното послание от речите беше, че анимационните герои много ще страдат и тъжат. 
По-дълбоко вникване в това послание ще ни отведе до една леко изменена латинска сентенция:
"След съчетаването с народа всеки анимационен герой ще е тъжен". 
Как стигаме до това обобщение? 
Изкуството на анимацията - раздвижените изображения - не е никак древно, но произходът на думата е стар-прастар. 
Animalis на латински е прилагателно за живо или животинско същество, а коренът на думата е anima - въздух и душа. За древните душата е била като въздуха за всяко живо същество и са ползвали една дума за двете явления. Още по-назад във времето тази анима се корени в праиндоевропейския език, където имало подобна дума за "духам, дишам". 
Този, който е измислил анимацията, явно е имал предвид, че рисуваните герои са се оживили, станали са като живи същества, които дишат, работят, живеят. Анимацията е обратното на натюрморт и на война. 
От латинския, знаете, в европейските езици този animalis и съществителното animal си остава в смисъла на "животно" (англ. - animal), а в нашия език има термини като анимализъм и анималистичен, които са свързани с животинското и животинската природа. 
Сиреч анимацията и животните (animalia) са братовчеди с общ родител - анимата. Тук трябва малко да се заровим. 
Анима и анимус са психо термини, въведени от интелектуалния бандит Карл Густав Юнг, за когото така и не се е намерил един Бойко Рашков да го арестува. 
Най-грубо и опростено, анимата и анимусът според Юнг са дълбоките джендъри в съзнанието ни - анимата е женското начало у мъжа, анимусът е мъжкото начало в жената. По тоя начин индивидът се свързва с дълбоките пластове на несъзнаваното. Когато Десислава Атанасова бие врага с тежък артилерийски обстрел, в нея говори анимусът. 
Когато Костадин Ангелов гони ирационално Кирил Петков до Канада и обратно - това е проява на анимата. 
И тук стигаме до прочутата латинска сентенция: Omne animal post coitum triste (всяко животно след съешаване е тъжно) - фраза, която по-нагоре показахме преработена от колективното несъзнавано на ГЕРБ: "След съчетаването с народа всеки анимационен герой ще разбере защо много като него вече плакаха". Получава се даже нещо като аниме́ (японски стил анимация за тийнеджъри и възрастни), но да не задълбаваме в тия подробности.

Енциклопедична аниме́-анима. 
***
Латинската сентенция omne animal post coitum triste се появява в края на XV в., когато западните мислители препрочитали Аристотел и вложили в тая фраза някакъв Аристотелев смисъл. В страните от колективния Запад това схващане е много популярно, има даже термин "посткоитална депресия" - изглежда на много хора това жизнено необходимо занимание не им носи много радост.
(Малко отклонение за разсейване: във вторник по руския Първи канал някакъв началник, не му запомних името и позицията, каза дословно, че "в ЕС цялата власт сега е в ръцете на гинеколозите и прочие, прости, Господи, специалисти". С което показа, че за руския свят политиката, войната и любовта не са животинско-тъжни, а весели занимания.)​​​​​​
В крайна сметка, тъжно или не, такъв е засега най-разпространеният способ за размножаване и създаване на внуци - и на Изток, и на Запад. 
При което пак се връщаме на предизборното събитие в Търново, което Бойко Борисов закри с умиротворяваща реч, в която каза на съпартийците си да не гонят чак до Канада Кирил Петков, да не сгромолясват и унищожават опонентите си, "защото не сме на война, а на състезание на идеи". Накрая стигна и до внуците си, на които не може да се отдаде, защото се е посветил на Отечеството.
"Най-хубавото нещо ми пожела Кирил Петков - да се пенсионирам и да си гледам внуците в Банкя. Но вашите надежди не ми го позволяват. Не мога да гледам безучастно мъката на народа!" - въздъхна Борисов и залата избухна в бурни и продължителни овации.