Аз съм българче и сричам
конституцията наша.
Българин да се наричам -
туй е страшна, гъста каша! 

Аз съм българче и любя -
бодра стъпка, бодра смяна!
Но докато любя - губя
сроковете за промяна.

Аз съм българче и тача
нашта country, нашта nation,
но понякога се влача -
a little bit procrastination. 

Аз съм българин, милея
за Балкана, за горите.
И последен ще се смея - 
само да ме подкрепите! 

Аз съм българин и мога
схемите да преобърна.
Подкрепете ме, за Бога,
че ми иде да повърна. 

Аз съм българин и крача
с гордо вдигната глава.
Мога и да се разплача - 
със усмивка при това.