Quantcast
Баня | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / После

Класика

Баня

3 715
Михаил Зошченко

Бележка. Бойко Борисов охлаби мерките, отмени брифингите и даде два в неделя, за да нахока тулупите от диванната армия, които спят до обяд. Тъй като неделята е и ден за баня, а личната хигиена и социална дистанция в условия на охлабени мерки стават все по-голяма гражданска отговорност, предлагаме за прочит разказ от преди почти сто години, който третира точно хигиената в светлината на новите социалните порядки. 

Бихме могли да цитираме и епизод от нашата класика - "Бай Ганьо в банята", но не искаме да излъчваме излишни намеци към Барба Ганьос.

Следва разказът на Зошченко.

***

Говори се, граждани, че в Америка баните били отлични. 

Там например гражданинът отива, бута си бельото в специално шкафче и отива да си се мие. Даже не му хрумва да се разтревожи, разбирате ли, от кражба или загуба - даже номерче не си взема. 

Е, може някой по-тревожен американец да каже на баняджията:

- Гуд бай, санким, наглеждай там.

И толкоз. 

Измива си се американецът, връща се обратно и му подават чисто бельо - изпрано и огладено. Партенките, чунким - бели като сняг. Наполеонките зашити, закърпени. Животец, ви казвам!

А у нас баните също стават, общо взето. Но са малко по-зле. Макар че може да се изчипкаш. 

У нас само с номерцата е тежко. Миналата събота отидох на баня (няма, викам си, до Америка да ходя, я) - дават ми две номерчета. Едно за бельото и още едно - за палтото и шапката. 

А гол човек къде да ги дене тия номерца? Право казано - няма къде. Джобове няма. 

Оглеждам се - едно шкембе, два крака. Просто е срамота това с номерцата. За брадата да го вържеш - не става. 

Как да е, вързах по едно номерче на всеки крак, да не ги изгубя наведнъж. Влязох в банята.

Сегичка пък номерцата по краката ме шляпат. Кофти се ходи. А да се ходи трябва. Тъй като тасче си трябва. Без тасче какво къпане е то? Срамота и толкоз. 

Диря тасче. Гледам, един гражданин се къпе с три. В едното стои, с другото си сапунисва тиквата, а третото стиска в лявата си ръка, да не го цапцарапне някой. 

Задърпах аз третото тасче, исках, прочее, да го взема за себе си, ама гражданинът не изпуска. 

- Ти какво си хванал - вика - чужди тасчета да грабиш? Ако те излупам - вика - с тасчето между веждите, я се усмихнеш, я не.

Разправям му:

- Тука не ти е - викам - царският режим, че да заграждаш тасчета. Това е - викам - егоизъм някакъв. Трябва - викам - и другите хора да се пооплакнат. Какво е - викам - това театро?

А той ми обръща задник и продължава да се мие. “Няма какво - викам си - да му кисна на главата. Той сегичка, викам си, три дни нарочно ще се мие”. Продължавам нататък. 

След час гледам, някакъв чичак се заблея, изтърва от поглед тасчето си. За сапуна май се навел или се замечтал нещо. И само дето му взех тасчето. 

Сегичка тасче си имам, а място за сядане - нямам. А прав да се къпеш, какво е това? Срамота и толкоз. 

Хубаво. Стоешком стоя, държа си тасчето, мия се. 

А наоколо, боже милостиви, перат, ама яката. Един си пере гащите, друг наполеонките, трети нещо друго цамбурка. Тъкмо, да речем, си се изплакнал - гледай, че пак си кирлив. Пръскат дяволите. И какъв шум вдигат с прането - да ти е жал да се плакнеш, да ти е жал за сапуна… Срамота и толкоз. 

“Да вървят - викам си - по дяволите, а аз у дома. Там ще се доокъпя.”

Отивам в приемната. Дават ми срещу номерчето бельото. Гледам - всичко си е мойто, ама гащите не са мои. 

- Граждани - викам, - на моите имаше дупка ей тук, а на тия хептен другаде. 

А баняджията вика:

- Ние - вика - не сме тука, дупки да гледаме. Какво е - вика - това театро! 

Хубаво. Нахлузвам ги тия ми ти гащи, отивам за палтото. Не ми го дават - искат си номерчето. А номерчето го забравих на крака. Трябва пак да се събличам. Свалям гащите, търся номерче - няма номерче. 

Връвчицата там, а листчето го няма. Отмила се бележката.

Давам на баняджията връвчица - не я ще. 

- За връвчица - вика - палто не давам. То така - вика - ако всеки гражданин си наскубе връвчици, кьораво палто няма да остане. Изчакай - вика - да си тръгне обществото - ще ти дам, каквото хартиса. 

Аз му викам:

- Браточка, ами ако остане някакъв боклук. Какво е - викам - това театро?! Дай ми палтото - викам - по описание. Единият ми джоб - викам - е скъсан, другия го няма. Колкото се отнася до копчета, горното е налично, долни не се предвиждат. 

Брех, даде го, все пак. И връвчицата не взе. Облякох се, излязох на улицата. Изведнъж се сетих: сапуна забравих. Пак се върнах. Ама с палто не пускат. 

- Събличайте се - викат. 

Казвам:

- Граждани, трети път не мога да се събличам. Може ли - викам - такова театро?!? Платете ми тогава стойността на сапуна. 

Не дават. 

Като не дават - не дават. Тръгнах си без сапун.

Разбира се, читателят може да полюбопитства: каква е, санким, тая баня? Къде се намира? Адрес?

Е, каква баня? Ами обикновена. За десетаче. 

_____

Превод: Г-н Балев

Още

Контрареферендумът в Несебър категорично поиска запазване на общината

04.07.2021

Обновена

ДИЯН ИВАНОВ

5561
ГЕРБ къпе електората - селската баня затваря, отварят депутатски

01.04.2021

ДИЯН ИВАНОВ

6723
Щастливо съвпадение на факти

20.11.2020

Г-н БАЛЕВ

2771