Той беше много голям депутат,
може би най-най-големият -
с мощен и прелестен лебедов врат,
хитра трапчинка на челото.

Светеха в тази трапчинка добри
мисли - картечни откоси;
в малките бръчици като лехи
никнеха тежки въпроси.

Той си седеше на първия ред,
даже когато го нямаше;
парламентарният капацитет
мъдри закони си внасяше. 

От разстояние движеше той
златни джуджета, паспорти
пращаше хора дори и без бой
в мрачни и скъпи курорти.

Знаеше как във съдебната паст
да насърчи диалога;
знаеше как задкулисната власт
да предизвика тревога.

Той беше много добър депутат - 
скромен, почтен, мълчалив;
без да заплашва, той знаеше как
да те зарадва, че още си жив!