Според едно старо мутренско поверие, всеки път, когато изчезне джипка, някъде по света умира котенце :( 

Джипка до джипка, юнак до юнака, 
триста коня пръхтят под капака.
Мила моя, льо синоптичко,
сладкопойно ле, пиле-птичко.

Всеки път, мила майно,
когато се джипка отнема,
юнак плаче горко и тайно
за съдебната ни система. 

Когато изчезне клонирана джипка,
едно котенце нейде умира;
котето вече няма да припка,
няма лапички да простира.

Юнак без джипка не може -
иска да го гъделичка тя. 
Юнак се чудом тревожи: 
кой ми е ял от паничката?

Кой ни краде, мале, джипките?
Кой щипе пачки от щипките?
Кой ни чегърта джуджетата?
Кой надзърта по чекмеджетата?

Откак се е зора зазорила,
майно льо, прекрасна-мила,
кон до коня пръхтят под капака,
съхне и вехне без джипка юнака.