Днес, драги читатели и любители на науката, ще си поговорим за детските болести на индивидуализма.
Тезата ни в тая част на денонощието е, че нашата млада демокрация още не е преодоляла някои предизвикателства на свободния живот.
Какво пък толкова имаме предвид. Имаме предвид, че станахме много важни.
Особено пък с тоя фейсбук. Всеки фейсбук потребител неволно става център на Вселената с безбожна тежест и авторитет, най-вече в собствените си очи. И като си размените по 600 лайкчета с виртуалните балдъзи, баджанаци и шуро-братовчеди, получавате предметно потвърждение на това, което винаги сте подозирали - ами че вие наистина сте много важни! Ама вие сте просто крайъгълни до степен такава, че се срещате на всеки ъгъл!
Ама че вие, дявол да го вземе, наистина знаете и можете да обясните, само някак да схванат тия дебили безмозъчни. И някои наистина разбират, защото не всички са дебили. Моите балдъзи и джиросани мнения са си дори твърде интелигентни.
Тук вече трябва да обясним тези научни термини - заварено мнение, доведено мнение и джиросано мнение.
Всички тия мнения са лични. Те принадлежат само на вас и никой не може да ви ги отнеме.
Но все пак има някои нюанси.
***
Завареното мнение е нещо, което отлежава в главата години и десетилетия.
Светът препуска с бясна скорост. На Земята свят ѝ се вие от въртележката. На всяка крачка някой прави квантов скок. Вековни постулати се преосмислят. Но ти си държиш на твоето мнение, не мърдаш оттам и другояче не можеш! Това е въпрос на твърдост и постоянство в истината, макар да няма много общо с понятието сатяграха, което се превежда по същия начин - упорство в истината. То е част от концепцията на Махатма Ганди за ненасилствено отстояване на правдата. При завареното мнение обаче упорството е вид инерция, инат и нежелание за пренареждане на чекмеджетата в главата. И така всяка сутрин ти се събуждаш и заварваш в главата си мнение, което стои там непокътнато, принципно и тежко като витошка мура или паве в главата. На тебе това мнение си ти върши работа, а това е най-важното.
Друг вид лично мнение, което си е твое и ничие друго - това е доведеното мнение. То се добива, когато човек се ожени за някоя кауза. При женитба каузата винаги си води сюрия мнения, които вече стават твои лични мнения и ги защитаваш на живот и смърт. Твоите мнения-доведеничета ти трябва да обичаш повече от това, което е родила собствената ти глава, защото с доведеничетата идват и пържолките. А с това, което ражда главата ти, може и никаква пържолка да не реализираш. Така че тук, макар да става въпрос за нематериален актив като личното мнение, все пак понякога има и материална компонента във формулата за формирането му. Обичай доведените си мнения и ги защитавай като свои собствени. Мнението си е мнение, но ако води и пържолки, не можем с лека ръка да го изпъдим от главата си.
Най-интересно е обаче как се добива джиросаното мнение. Този въпрос, макар да има върху него научна оценка, за съжаление още не е докрай изчистен юридически. Виждате какво става с акциите на "Левски". Бившият уважаван бизнесмен Божков джироса акциите на премиера и сега юристите са разделени на две. Проф. О' Герджиков - бивш председател на НС, служебен премиер и поет - последно твърди, че акциите не са на премиера, защото той не ги е приел. Други юристи твърдят обратното, а през това време Божков вади още компромати и непоклатимата стабилност малко взе да скърца на компрометирани паянти.
***
Вижда се как за едни акции не са единни юристите, какво остава за личното мнение.
Джиросаното лично мнение е нещо, което добиваш не по свое желание и даже е по-вероятно да не разбереш как си го добил.
То е функция на стадния интелект и се добива по следния начин.
Десет човека около вас едновременно казват нещо по актуален въпрос - вие ставате единайстият, но сте убеден, че изразявате лично мнение, а не че сте събрали някакви боклуци от улицата.
Това са лесни, вкусни, удобни манипулативни формулировки, които се лепят като дъвка на подметката, само че в главата ти.
И после ги повтаряш ти самият, за да се лепнат на други някои кратуни, които също ще са убедени, че изразяват лично мнение.
На тая точка от анализа ни можем да обсъдим реакциите за интервюто на Миролюба Бенатова с Генерал Годжи. Тези реакции така обраснаха с манипулации, че ни е съвестно дори да отваряме темата - то и така стана доста дълго, а хората нямат време, пък имат фейсбук.
Едната популярна и напълно фалшива теза е, че монтажът на интервюто представя Генерала уродливо. Аз гледах и двете версии на интервюто и твърдя, че е точно обратното - монтажът е в полза на Генерала, спестява плявата и много от арогантните реакции на интервюирания. Впрочем цялата ситуация е допълнително комична, защото Годжи съвсем не е по желание на това интервю, а най-вероятно е пратен там от тоя, който му набива чемберите и няма против малко да го поизложи. И Генерала се поизложи, но за да го обсъждаш, трябва да въртиш тоя огромен материал напред-назад и да доказваш твърденията си с досадни обстоятелствени анализи.
А кой ще си губи времето с досадни обяснения, като вече е събрал от фейсбук една кошница простотии - при това искрено и убедено вярва, че това е личното му мнение. В допълнение - вече доста години медийният пазар е доминиран от сили, които искат да унищожат изобщо критичното мислене. И то вече се случва.
***
А сега правим следващата стъпка - с радост научихме, че в СУ ще се влиза без изпит в специалности като Право, Журналистика и PR. Юруш на дипломите, хайде да произвеждаме на конвейер калинки за правосъдната система и мисирки за комуникациите! Пък че някой ще трябва и да върши работа - откъде-накъде! С калинки и мисирки се управлява и комуникира по-сгодно и чорбаджийски!
Разбира се, хубаво е човек да крачи през живота смел и независим, да руши идоли и авторитети, да има красиви твърди червени крила на черни точици или хубаво "гулю-гулю" в гърлото. Хубаво е да вярваме в себе си и да се отстояваме, както казват кочовете и популярните психолози. Но още по-хубаво е мъничко да се усъмним в собствените си оценки и да помислим кой все пак каква работа действително е свършил - и току виж сме се доближили до жадуваната правда. Ако наистина я жадуваме.
