Репортер на Нова телевизия направи лапсус в живо предаване, като обърка партиите на Слави Тр. "Има такъв народ" с "...Мутри вън".
Тошко Йорданов от "Има такъв народ" реагира държавнически и в коментар по телевизия 7/8 разгърна метафора, чийто смисъл беше, че такива волни или неволни журналистически грешки най-добре се лекуват с Крумови закони.
Затова ще направим едно кратко историко-мартирологично изложение.
***
Т.нар. Крумови закони са прилагани в един полумитичен период на българската държава, защото тогава още сме били варвари без писменост и история. Според легендата - след като Крум разбил аварите, съставил законника си на базата на сведения от пленниците, които посочвали като главна причина за разгрома си липсата на адекватно законодателство и реформирана съдебна система в Аварския хаганат.
И Крум се хванал, та съставил един Наказателен кодекс, според който на лъжците и крадците се режат определени части от тялото.
Тоест ние не знаем в подробности как точно са разчленявали нарушителите, до нас през вековете е дошла нещо като живописно-садистична алегория за тогавашните нрави и практики.
Оскъдните сведения за нашето далечно минало се съдържат в чужди, предимно гръцки източници.
И понеже гърците са му яли калая на Крум Страшни, писателите го описват като някакъв звяр.
Има например една паметна бележка, стигнала до наши дни, може да се открие в различни варианти из християнските текстове за мъченици и светии. Тя носи заглавие "Памет за светите мъченици Мануил, Георги, Петър, Леонтий, Сионий, Гавриил, Йоан, Леонт, Парод и още 377 пострадали с тях".
Ето какво пишат древните извори за иширетите на Крум и неговите наследници.
Крум Страшни опустошил Тракия и Македония, стигайки до самия Константинопол. Пред стените на града варварите българи извършвали ужасяващи жертвоприношения, включително с човешки ритуални убийства.
След тримесечна обсада бил превзет Адрианопол, който днес съществува под името Едирне, по нашему Одрин.
Именно в Одрин живеели изброените мъченици, които произхождали от различни части на Римската империя.
Българите завладели Одрин и пленили всичките му жители.
Междувременно на византийския престол станала малка рокада.
Пълководецът Лъв Арменец извършил военно предателство при войната с българите, насадил действащия император на пачи яйца, скопил синовете му, пратил самия него в манастир и заел престола. (След това пък негов приближен - Михаил Пелтека, прави един неуспешен заговор, хвърлят го в затвора, но той успява от затвора да организира убийството на Лъв Арменец и на свой ред става император.)
Но пак повтаряме - там убийствата, превратите и репресиите ставали цивилизовано, а при нас - варварски.
Този Лъв Арменец се опитал с хитрост да убие Крум Страшни, но не успял и дори уредил мир с българите, който продължил при следващите владетели половин век - цяла ера на мирно съжителство.
Ала заради неуспешния гръцки атентат/клопка Крум толкова се ядосал, че направил оная беля с Одрин.
И макар че Крум и наследниците му били в процес на цивилизоване, те продължили да унищожават пленените граждани на Одрин.
След смъртта на Крум в България има един период на нестабилност (814 - 816), когато управлява Тройна коалиция (Дукум, Диценг и Цог) или бързо сменящи се претенденти за престола, историците не са го уточнили по липса на сведения.
Но средновековните писатели доста живописно разказват какво се случило с жертвите на българските репресии.
"Крум загинал от зла смърт - пише в един от тези текстове; - приемникът му Дукум умрял скоро след това и над българите се възцарил Диценг, властител зъл и безчовечен. Той заповядал да разрежат на две одринския епископ и да му отсекат ръцете. Останките на светеца били хвърлени да ги ядат кучетата. Божият гняв поразил изверга със слепота, а скоро Диценг бил убит от поданиците си.
Наследил го Муртагон, който започнал жестоко гонение на християните, които отказвали да се отрекат от вярата си. Верните раби Христови той морил в тъмница, изтезавал ги и ги предавал на смърт в безчовечни мъчения. Светите епископи Георги Девелтски и Петър безчовечният мъчител предал на жесток бой с тояги и след това отсякъл честните им глави (...) (тук се изреждат още живописни убийства - един наръган в корема, друг побит с камъни и т.н.) (...).
И не само свирепият Муртагон, но и наследниците му на престола жестоко преследвали християните, които чрез различни изтезания и мъчителна смърт спечелили място във вечното царство", съобщават още средновековните пишурки.
А този Муртагон, чието име звучи така мутренски, е не някой друг, а самият Омуртаг.
Неговият правнук Борис I покръства българите още в края на същия век - но и тая работа не минава без бой!