...Намислил съм да направя един нов политически проект и реших да го подхвана с две леви ръце, но да гоня десни резултати. Още не съм решил проектът ми дали да има човешко лице или гьонсурат.
Но да караме поред, за да не оплетем тънките нишки на сложната мисъл.
Вие, скъпи съучастници, знаете, че най-новият прагматично-харизматичен политически проект у нас възприе следната формула. Кирил Петков обяви, че в новия му проектопроект ще се работи с десни инструменти, за да се поразят леви цели. Тоест проектът настъпва и по левия, и по десния фланг на политическия фронт. И нямало да има идеология, ами почтени хора с открити миловидни лица.
Имаше по-рано такава критика към Кирил Петков от страна на ДПС. Хамид Хамид каза нещо от сорта: “Ние ще го изобличим тоя г-н Шугър фейс!”
Шугър фейс, това е заемка от английския език, означава муцунка сладка, миловидно лице, душа-камбана, хубостник. Или ако трябва да се обърнем към османското наследство - г-н Кирил Петков според ДПС е един Шекер сурат. Сиреч - много е приятен на външен вид, много хубаво се усмихва и притежава прекрасни комуникационни умения. Зад красивата фасада обаче ДПС подозират, че става нещо недотам красиво. Но това си е мнение на Хамид Хамид и ДПС, те имат право да са подозрителни към политическите си противници. Аз в тая политическа оценка не се меся.
Но не мога да остана безучастен, когато виждам как страната ми изнемогва.
На България са ѝ нужни повече и по-специализирани политически проекти, затова и аз поех по тоя трънлив и стръмен път на националната политика.
Реших да правя политически проект с две леви ръце, но както казах в началото, в голямо колебание изпаднах какво да е лицето на партията ми - шугър фейс ли да е, гьонсурат ли да е, лице с маска ли да е, лице без маска ли?...
Колкото за политическа мисъл или нещо от сорта, въобще не съм се напрягал.
То в политиката вече се влиза без политически мисли и действия.
Слави Трифонов, да речем, две кампании си изкара доста успешни, без да се напряга по политическата част. После като се наложи и политика да прави, почна да губи популярност.
Така че номерът е да влезеш в политиката, ама да не се занимаваш с политика, за да си непрекъснато популярен.
Суверенът изглежда не изпитва интерес към реалната политика, повече обича да му се говорят врели-некипели и да го гледат страшно с навеждане към камерата или обратното - някой да му говори и мяука като болонка.
И като видим такова поведение на лидери и суверен, почваме да се съмняваме в максимата на Аристотел, дето рекъл, че човекът е политическо животно.
В наши дни суверенът си раздава политическите симпатии според това какво лице предпочита - сладко, мрачно, строго, дружелюбно, вносно, тукашно или някакво друго.
Затова реших да попитам една позната политическа инженерка дали може да ме посъветва по тая част - с какво лице да изляза пред суверена?
Обаче тя ми се изсмя и отказа да ме консултира.
Аз, вика, мойта експертиза да не съм я намерила в гората, че на тебе да я споделям за без пари! Във всеки случай социологически ти не съществуваш и за никакъв нов проект не можеш да претендираш!
Тъй, тъй, рекох си аз, това политическите инженерки - сакън да не ги питаш нещо без пари! Ако е за пари, сигурно много умни неща ще ти кажат, ама за без пари по-скоро ще ти кажат нещо манипулативно.
Аз като ги видя на малкия екран да обикалят разни умни негодници, първата ми мисъл е тази: Тези хора си продават уменията много скъпо, а сега излизат по телевизията и си предлагат знанието без пари. Дали това, което продават без пари, е същото, което продават за много пари под дискретно осветление?
Сигурно не е една и съща стоката за без пари и другата, която е с пари, аз така разсъждавам, като се опирам на Платон и Сократ!
Сократ, между нас казано, бил женен за много свадлива и проклета жена, но и той си бил виновен, защото непрекъснато нервирал спътницата си в живота. Сократ не носел никакви пари в къщата, не се грижел за дома и по цял ден само умувал със своите приятели и ученици.
И Сократ много се ядосвал на тия уж-философи, които давали уроци по мъдрост срещу заплащане. Сократ казвал, че мъдростта не може да се измери с пари. Други мъдреци пък живеели доста нашироко в близост до царете и помагали по политическата част на разните там сатрапи. Всичките тия интелектуални спекуланти Сократ ги презирал дълбоко, ама жена му пък презирала него самия и му отровила живота. После старият философ трябвало да изпие и чаша с истинска отрова, когато го осъдили по донос. Съдебната система на древна Атина не била реформирана много добре. Комерсиално-интелектуалните кръгове, които толкова презирал Сократ, изработили за него политически коректен компромат и го сготвили, както се казва на съвременен политически жаргон.
Така че безплатното мъдруване също не е безопасно занимание, скъпи съучастници!
Не бъдете като мен и Сократ безсребреници, а винаги търсете и личната изгода, за да не ви се падне лоша брачна половинка като на Сократ; или лоша политическа съдба - като моята.
Аз да речем още не съм загазил, но то е защото не съм толкова чак поумнял като Сократ - и не съм толкова опасен с наивния си ум.
Тия мисли ме споходиха, докато обикалях гората да си търся експертиза и политическо лице за пред публиката. Щото тука по радиото е лесно, не ми виждате лицето.
Но в политиката няма как да се влезе, без да се покаже физиономията! За да има един субект изобщо политическо присъствие, трябва да влезе в системата на суверена за лицево разпознаване. Трябва да го има лицето в базата данни, да го преброи статистиката и така нататък - а не като сегашното преброяване на населението, дето така лошо запецна.
Докато обикалях нашите гори, планини и долини, тая седмица забелязах още едно интересно политическо явление.
Бойко Борисов продължават да го разпознават като премиер, а не като бивш такъв.
При обиколките му из страната разни хора го наричат “г-н премиер”, а той съвсем не реагира, приема го за нормално, така си е свикнал явно. И понеже тази грешка се повтори много пъти, на доста места - аз се почудих дали пък някой не се обажда на тия хора да им подсказва тази мъничка любима грешка. Може примерно в някакви чатове да става подсказванката, защо не! Умните хора използват всяка възможност и винаги извличат поука или лична изгода от всяка ситуация.
Ох, колко си ми сладък, суверене!
Каква си мила гиздава муцуна.
Опивам се от звънкото трептене
на тънката народническа струна.
***
Пълен текст и звуков файл - тук:
