Светът и предимно евроатлантическата му част е изнамерил един променливо ефективен способ да регулира международните отношения - санкциите.

ЕС и САЩ приемат вече n-ти поред пакет санкции срещу Руската федерация, за да отслабят икономиката ѝ, захранваща агресивната война.

Въпреки санкциите икономиката на РФ продължава да работи, продължава да кърми кучетата на войната и да помпи държавната пропаганда (сама по себе си икономически фактор).

Според руските телевизори и ръководството на страната санкциите даже вредят повече на санкциониращите, отколкото на санкционираните - и само ускоряват процесите на гниене в клетия Запад.

Под санкции живее също Иран, чиято икономика също се справя някак си и дори произвежда военни дронове, които продава на посестримата по санкции Русия.

Санкции има и срещу Мадуровата Венецуела, където обаче има преосмисляне, защото на фона на сегашното международно положение Мадуро вече не е толкова неприемлив петролен партньор.

Интересното е, че санкция освен вид наказание означава и "разрешение" (от по-висша инстанция). Санкцията може да е положителна или отрицателна. Когато някой иска да има легитимност на военните си операции, иска санкция (разрешение) от ООН. Представителите на народите в ООН се събират, умуват, справедлива ли е тая война сега, несправедлива ли е... Ако решат, че е справедлива, ООН издава положителна санкция.

Почитателите на Путиновата война обичат следната логика - ама те и американците водят агресивни войни под благовидни предлози. Тоест сегашните престъпления се оправдават с мними или реални престъпления на друг световен играч. Но тук не правим разбор на международната политика, а ни интересува санкцията като такава, за да изведем една корелация:

Който започва военна операция без санкция от ООН, рискува да му наложат санкции.

Още по-кратка формулировка: липсата на положителна санкция води до отрицателни такива.

***

Думата санкция е латинска и още в най-дълбоките си корени съдържа тази биполярност на положителния и отрицателния полюс.

Санкция произхожда от sanctio - нерушим закон, непоклатимо правило, канон. Sanctio (както и sanctus, свят) пък идва от sancire - освещавам, правя нещо окончателно и непроменимо. И всички тия са производни на sacer - свещен, свят, но и (!) проклет ("посветен на адовите богове", "подлежащ на жертване").

Тоест преди години, когато рокендролът беше млад, а латинският - жив, свещен и проклет са били нещо като синоними, ползвали са и за двете явления прилагателното sacer или по-старата форма saceres.

Тоя sacer не е като тортата сахер, ами примерно jura sacra e "свещено право". Който има съзнание за jura sacra, не се двоуми като Разколников - "твар ли съм трепереща, или имам право?" - ами направо взема брадвата и действа.

Популярната съветска песен от ВСВ "Священная война" на езика на Съюзниците е The Sacred War.

В тая сакрална война добрите Съюзници победиха, но и досега не могат да си разделят заслугите за Победата.

В Русия се зароди явлението Победобесие - прекомерно сакрализиране на Победата, което на практика легализира всякакви демони на войната. Така виждаме, че древните са били прави да ползват една и съща дума за свещеното и проклетото.

На Запад пък в някои общества се пренебрегва ролята на СССР в изтребването на фашизма и нацизма.

В съвременните европейски езици има много думи или частици "сакра" (сакрален), "санкт" (Петербург), "санта" (Клаус) - това са думи-братовчеди и всичките се отнасят за някакви свещени неща. Санкт Петербург е градът на свети Петър, Санта Клаус е свети Николай, сакралните работи са въобще свещени. В тия думи е останала само свято-нерушимата част, а в санкцията е останала и проклетията.
Затова санкциите и в днешно време биват и отрицателни, и положителни, ала по-често са строго отрицателни.