Quantcast
Луда надпревара | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / После

Новини с добавена стойност

Луда надпревара

Из "Политически НЕкоректно" по БНР с водещ Силвия Великова
автор
Г-н БАЛЕВ
2 542
 Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

“Новини с добавена стойност” е транс-информационен радиобюлетин, в който ние изпреварваме времето, но и то нас изпреварва като пернишки Голф Тройка.
***
...Независимо какви джанти имаме на автомобила, тая луда надпревара с Времето няма как да я спечелим, както никой не може да спечели надпреварата във въоръжаването. Времето винаги накрая ни изяжда, както гръцкият бог Кронос изяждал децата си.
Кронос - това е самото Време. От тоя Кронос, дето си гълтал децата като хапчета, са произлезли думите хроника, хронометър и др. Казваме също - хронично заболяване - сиреч такова, което се разтяга във времето. Примерно Covid не е хронична болест, а остро заболяване. Но самата пандемия се опитва да ни се качи на главата хронично.
От друга страна, човек не знае кой голям проблем може да му се стори малък - когато се появи по-тежък проблем и промени баланса на силите.
Сега например има някакви спорове между Вашингтонския договор и Варшавския договор. Вашингтонският договор, това е НАТО, нашият северноатлантически пакт. Варшавски договор няма от много години, обаче напоследък стават някои размествания в тектоничните плочи на Времето.
Тука в тая рубрика знаете, че обичам да пътувам във времето и да вадя мъдри изводи като кисели зелки от бидона. Отговорни фактори в Руската федерация чули за тая моя слабост към поуките на миналото и се свързаха с мен да си говорим за геополитика.
Обади ми се оня ден Сергей Лавров, който е руски външен министър от незапомнени времена.
И ми каза така: Г-н Балев, хващай НАТО под ръчичка и се изтегляйте до положението от 1997 година!
Е, викам, г-н дипломат, много хубаво предложение!
Същевременно и моята мисъл препусна с 25 години в секунда.
Помня аз януари 97-а година - имаше тогава една Виденова зима на нашето недоволство. Ама то младият човек - ужким недоволен, пък всичко му е наред от по-късна гледна точка. С времето забравяме лошото и помним, че сме били повече красиви, отколкото чаровни.
Аз примерно 97-а бях на 20 години - ослепително красив. Като мина Виденовата зима, хукнах към Черно море. Цяло лято се разхождах като млад гръцки бог по нашето превъзходно и слабо застроено Черноморие. Имаше едни дюни, лозя и девствени лагуни, райски заливи, неизтощима енергия за любовни приключения и всякакви глупости. Даже руснаци почти нямаше, да не говорим за НАТО. И мутрите бяха сякаш по-романтични, мен да речем не са ме ликвидирали, най-много да метнат някой пепелник подире ми.
Мутризация имаше, но милитаризацията - нищо работа.
Всичко туй ми мина за една секунда през главата, когато Лавров ме покани да си ходим с НАТО в 97-а година. Аз му отговорих така:
Значи, г-н дипломат, сега връщаме назад времето с 25 години и пак ще тичаме по слънчевите плажове на първата младост. Страхотно!
Обаче той ми каза:
Не, Г-н Балев, няма да ставаме по-млади и красиви, даже по-вероятно е да станем още по-грозни. Времето тече само в една посока и човек или остарява, или е умрял, такива са реалностите. В политиката и в биологията има реалности. На кого е Крим и разните там градове-герои, това е въпрос на аргументи и хватки, силата на убеждението, бронята на честта и така нататък.
Тука направо му затворих телефона на г-н Лавров, малко недипломатично постъпих, като разбрах, че няма да се подмладяваме.
Ама то бива ли така!
Дай, вика, да се връщаме в 97-а, обаче няма да сме млади и красиви, ами стари и чаровни.
Но все пак реших да направим една малка екскурзия до 1997, за да изпълним донякъде молбата на г-н Лавров. 
Отварям Историята и какво да видя. На днешната дата 23 януари 1997, докато ние се надбягвахме с долара, че беше станал 3000 лв., в Съединените щати държавен секретар стана Мадлин Олбрайт - първата жена на този пост. Тя беше голяма чаровница и ползваше някакви брошки, с които представяше по-изразително и алегорично американската външна политика. Примерно като си боднеше оса на ревера, това означаваше, че ще е по-строга и може да ужили някого. Тя по рождение всъщност била не Мадлин, а Мария, но в службата хич не беше Мека Мария.
Albrightmadeleine.jpg
Мадлин Олбрайт с брошка-ястреб. Снимка: Държавен департамент на САЩ. 
***

Държавният секретар е външният министър на Съединените щати, сиреч колегата на Сергей Лавров, който сега иска да се връщаме в 97-а. Само дето ако се върнем в 97-а, и Лавров трябва се върне на тогавашната си позиция - посланик на Русия в ООН, а не външен министър.
Обаче сигурно няма да иска да го понижават.
Молодой Сергей Лавров
Младият Сергей Лавров, романтична снимка край немилитаризиран водоем в Башкирия. Източник: Gazeta.ru.
***
На държавните секретари и външните министри работата им е много динамична.
Въобще хората, дето ги гони службата, по принуда развиват много бърза мисъл. Тях ги гони службата, те си гонят мисълта да не я изпуснат и така препускат в луда надпревара.
Младите и красивите имат време да се любуват на живота или да се възмущават. Имат време да казват отчетливо разни думи като касационен, конституционен, консултативен.
А старите и чаровните бързат и викат - касасонен, консусонен, консусивен.
Ако се заслушате, точно така говорят утвърдените политици и магистрати.
Дайте да питаме консусонния съд какъв ми е биологическият пол!
Или - президентът незабавно да свика консусивния съвет по национална сигурност и да решим категорично - никакво връщане към 97-а година!
То в известен смисъл никой не ни пита какво решаваме категорично. И разните надпревари в Черно море, не че не ни касаят, но твърде малко зависят от нашите категорични решения.
Мен да питате - нашата военно-икономическа незначителност дори в известен смисъл е положително явление.
Когато сме били по-значителни и сме се ангажирали с историческата съдба на Македония - така сме я оплескали, че македонците сума десетилетия вече не искат да имат нищо общо с нас - ни история, ни география. Макар че някога си сме имали сума общи неща - език, романтика, идентичност и така нататък. А пък сега ни викат фашисти и само се замеряме през границата с фалшиви исторически интерпретации.
Но все пак далеч по-безобидна е надпреварата с митове и паспорти, отколкото надпреварата във въоръжаването, която я практикуват по-големите от нас - на нашата клета територия и околните села.

Във Черното море ще има шанс
да се постигне мирният баланс,
когато спрем да сърбаме попарата -
на тоя и на оня надпреварата. 
***

Звуков файл - тук: 

 

Още

Финландия и Швеция гласуваха за влизане в НАТО

17.05.2022

321
Войната хвана спецслужбите по зелени чорапи
И САЩ се похвалиха с успешен тест на хиперзвукова ракета

17.05.2022

2266