Един овчар излиза час по час
да ни разправя врели-некипели;
кълне се пред голям иконостас, 
фантазията пуска без предели. 

Преде-разприда пухкави къдели.
Плете интриги, друг да ги разплита.
И после сам се пита: откъде ли
в главата ми зачаткаха копита?

Препускат бурно цели ескадрони
неподковани смахнати лъжи.
А той успява честно да отрони:
ако те лъжа, нещо отрежи! 

Суджук ми отрежи, ако те мамя! 
И аз обичам Крумовия кодекс,
и само още малко да поспамя -
шейсет секунди ще мълча, по Ролекс.

Така ми е заръчала и баба: 
лъжи със мярка, чедо шавръкливо!
На мене ми е мярка баобаба 
с дебелото стъбло красноречиво. 
***
Само за миг умът ми се залута -
една лъжа изпуснах необута;
една лъжичка още да пробутам
и после млъквам за една минута!