Лузърите умират сами

Ако сте лекар, трябва да избирате - 
кой да получи шанса за живот?
Не е като да си избираш бирата.
Не е като безотговорен вот.

Ти имаш, представи си, три човека - 
един от тях със зор ще закрепиш,
а другите ще си умрат полека
и ти ще трябва да се примириш.

Освен това, ти трябва да се пазиш -
нали работиш в рискова среда;
но всички тук са някакви хайлази
и ти поемаш всякаква вреда. 

Ако си лекар, трябва да избираш - 
не всички имат достъп до живот;
на стълбите не рехабилитираш,
на стълбите умираш като скот.

На стълбите е някак неудобно
човек ей тъй внезапно да умре;
то да се мре е въобще несгодно,
но хората нали не са свине!

В момента съществуват пациенти
със по-добра надежда за успех;
но всеки стиска своите проценти, 
дори да си работник в някой цех - 

ти също искаш още да живееш,
макар и незначителен човек.
Ти искаш да си животина, нѐ леш,
разбираш, че животът не е мек. 

Сега животът струва страшно скъпо - 
не е въпросът само до пари.
Ужасно е, но ако гледаш тъпо - 
ти нямаш много шансове добри..

Ако достигнеш до критична фаза,
дано да си по-важен пациент!
В противен случай, даже без омраза - 
ти просто си в печалния процент. 

И нека да ни бъде за урок - 
че не на всички здравето се дава.
Системата на здравето е в шок -
не е добре, но тъй се получава.