В сегашната ситуация на Путин му остава един последен фокус. Той трябва да продължи своята Велика илюзия. Вече звучат барабаните и той е на арената. Впрочем той е доста скапан фокусник, както стана ясно още на втория месец от отиващата си година. От някое нормално шапито отдавна да са го изритали. Щяха вече да са му взели и усмирителния фрак, и токовете, и фалшивите бузи, и даже двореца в Геленджик. Но от президента на Русия не се очаква чак такъв букет от таланти, умения и знания, каквито се изискват от артистите под шапитото. Въобще кадровият подход в Кремъл е значително по-хлабав, отколкото в цирка.
През февруари на Путин не му се получи фокусът "Киев за три дни". Той трябваше да измъкне от цилиндъра зайчето на руската Победа - але хоп! - и със своята адска озъбена усмивка зайчето трябваше на застави целия свят да се напикае от ужас. Фокусът не стана. Илюзионистът Вова дълго рови в празния цилиндър, добивайки, разбира се, все по-идиотски вид. Идиот на идиотите. А след това - след това стана ясно, че за президента на Русия, владетеля на 45 милиона септични ями, повелителя на Шойгу и Киркоров, това амплоа някак страшно му подхожда. Щеше да е даже малко странно, ако страната терорист се управляваше от някой по-умен.
Няма как да си представим на негово място даже някой, да речем като Макрон. Веднага биха възникнали обосновани подозрения. А така всичко е от ясно по-ясно. Това е то - в ролята на военно-политически фокусник Путин прави фал след фал. Даже като за обикновен убиец пак не му се нареждат нещата. Не се получи например ефектната ликвидация на Навални. Не стана номерът със зануляването (на президентските мандати, б.р) - наложи се по спешност дисекция на машината за илюзии и населението видя всичките вътрешности на механизма. Но такъв си е той непохватен нашият Путин.
Сега той отново е на арената и отново гърмят барабаните. Пред него отново е цилиндърът, от който му предстои ефектно да издърпа за ушите зайчето Народна Свещена война. Тотална. За да може цялата страна в единен порив на саможертва да се боядиса в каки и твърдо да мине на военни релси.
Но какво друго му остава? Всички останали карти са бити. Фокусите са провалени. Илюзията за величие на практика е разбита. Путин в момента е един жалък факир неудачник и самохвалко. Армията му е разбита. Пандизчиите не обърнаха хода на войната. Чудото не се случи.
Като цяло - моментът е неочаквано тържествен. Гърмят барабаните, десницата на Путин вече надвисва над цилиндъра, той трябва да бръкне с трепереща ръка в шапката и да измъкне оттам Народна война от сорта на Втората световна.
Но това е невъзможно. Зайче от шапката може да се извади, само при положение, че такова в нея е налично. Но ние знаем, че шапката е празна и нищо няма да излезе оттам.
Тъпотата и страхът на населението, словесните диарии от телевизора - всичко това не може да има нищо общо с народната война. Единственото, което имат, това е боята. В складовете на военното министерство от 70-те години на миналия век се съхраняват милиони баки с боя военен цвят. Да се пребоядиса страната в нещо мръсно-зеленикаво е напълно по силите им. Даже за Матвиенко, Мизулина и Милонов ще остане достатъчно материал за един смел каки-макиаж. Но това само ще затвърди шизофреническата репутация на Русия.
Тоест всеобщата народна война, за която бълнува нашият илюзионист Вова, може да се случи, но само в декоративен вид.
Русия в момента със собствени сили не може да произведе нищо по-технологично от нощно гърне или картичка.
Могат ли да създадат декоративно военно положение - могат, несъмнено. Сами ще му се порадват, ще профукат бюджета и пак ще забравят. Ще останат само мобилизационните вълни, защото смъртта на всеки 100 000 дава възможност на Путин да се замисли, да изсмуче поредната глупост от конспирологическите брошури и да освежи военния си боен ботокс.
