Тече и плиска пропаганда -
прелива пролетна река.
Подай ми ти един юрган да
завия босите крака.

По двата на бряга на реката
като в спиритуален транс
ний квакаме, дерем гърлата
с готови мисли във аванс: 

ушите на китайска панда 
и геноцидът във Руанда,
дори ремонтите на Фанда - 
все поводи за пропаганда. 

Прилича на карикатура,
ала в действителност е смрад - 
ние живеем в диктатура
на грозен тролетариат:

И пак засищаме с омраза
огромния духовен глад;
душата е военна база,
главата - бомбардиран град.

И пак стоманена завеса, 
и пак се спуска мрак: 
на Сталин ще му се хареса
в задгробния матрак.