Днес, приятели, искам да обсъдим една слабост на народната свяст. 
Темата е много важна и сериозна, а именно - общественият договор и интелектуалният пакт, които сме сключили с Бойко Борисов ние, населението на тази красива и плодородна страна. 
Да започнем отдалече, за да стигнем до сърцето на темата подготвени.
Както сме дискутирали и друг път - народът е мъдър, ама хората са много прости.
Тази формулировка звучи вкусна и разбира се е вредна като повечето вкусни неща. 
Народът си е народ, а хората биват и умни, и глупави, и всякакви. И не само хората поотделно, а и всеки човек, дори най-елементарният, е толкова сложна машинария, че не можеш му хвана спатиите. Клишето, че всеки човек е вселена, е много вярно!
Някъде из Чехов бяхме прочели мъдростта (приблизителен цитат), че човекът е единственото същество, което може да бъде по-ниско от дявола и по-високо от ангела.
Сиреч - богата работа. Вземаш един характер, дори най-скучния - и откриваш в него толкова нюанси, че да ти падне шапката. Но ако се хързулнеш по лесното и просто си кажеш - скука, няма какво да се открие тука - нито шапката ти ще падне, нито ще се удивиш, нито ще раздвижиш заспалите си чувства, за катарзис или нещо по-така, да не говорим! Дума да не става. Ще си останеш без никаква духовна или интелектуална полза. 
А за Бойко Борисов как сме свикнали да мислим? 
Има една латерна, една ужасно вкусна дъвка на мисълта, една вредна постановка. 
Огромна част от българите свикнаха да изпитват интелектуално превъзходство спрямо министър-председателя. 
Той е прост, загубен, това не разбира, онова не разбира, съветниците му са тъпи, Севделина е нам ква си. 
И този именно обществен договор - "аз съм прост, а вие сте Жан-Жак Русо" - освен че е хързулкане по лесното, освен че не е вярно, то е просто пагубно. 
(Жан-Жак Русо е авторът на "За обществения договор".)
Усещате ли как, докато се къпем в интелектуално високомерие, той ни яха двайсетина години? 
Щото е много прост, никой друг не стана по-важен от него в държавата вече толкова време. 
Може би освен всичко друго той стана и малко безотговорен национален психотерапевт, който дава на пациента от най-веселите хапчета и поддържа измамно високо самочувствие у него. 
Така за огромни народни маси се поддържа красивата илюзия, че са по-умни от най-големия в държавата. 
Но това е, както казахме, ужасно вредно.
То е като някогашното отношение към Народната власт. 
Най-лесното е да кажеш - тъпите комуняги са задушили всичко, няма какво да се направи. И това е доброволен отказ от стремежа към справедливост, доброволен отказ от всякакво развитие - щото комунягите пречат. 
Но имаше хора, на които властта пречеше и ги репресираше, а те пак се развиваха. Имаше, разбира се, огромна маса, която си караше както дойде или в пълно сътрудничество дори с най-мерзките страни на режима.
И затова днес като народ не можем да осмислим миналото си, а се делим на "Левски" и ЦСКА, като едните викат - много беше хубаво преди 10 ноември, райски живот; другите викат - ужас, мрак, комунистическо робство, то по-страшно от турското!
Доста инфантилно - и от едната, и от другата страна.
А не ми се иска и за Епохата "Борисов" един ден да си говорим по тоя детски и запалянковски начин. 
Не ми се иска половината мъдър народ да вика - Борисов беше страшен тъпанар и съсипа страната; другата половина да възразява - Борисов беше бог и животът беше песен.
Една от причините ние като общество да сме вкопчени в модела "Бащица" е точно тая - не сме пораснали и си търсим покровител, който да ни пази от лошите, ние да му слугуваме, а той родителски да ни набива канчетата и да раздава пържолки. И само дето половината народ благославя, другата половина пустосва - което на практика е почти едно и също.