Тъй като Нашият лидер произлиза от средите на мутроикономиката и романтично-еротичните комедии, крайно време е да се обобщят някои теоретични постановки в тази област.
Мутроикономиката е нещо като икономика на знанието, но вместо със знание, се прави с мутри, казва изтъкнатият парадоксалист и консултант по детски болести на демокрацията Валери Божинов - Божинката.
Както би казал някой още по-дързък ум - като няма знание, правете бизнес с мутри.
Принципът на мутроикономическия процес е такъв.
Периодично трябва да се заграбват някакви бизнеси, които след това обаче се разсипват и се захвърлят. Щото да развиваш бизнес е досадна работа, печалбите са смешни, а ако тръгнеш да спазваш правилата, които сам си пишеш в парламента - тогава вече е съвсем нерентабилна и скучна работата.
Затова периодично някой от големите играчи трябва да яде калая. Свежите пари не падат от небето, без да си мръднеш бухалката. Бухалките сме ги уточнявали много пъти и последната жертва на тия междуособни борби - бизнесменът Божков, също ги назова: прокуратура, НАП, КПКОНПИ, ДАНС и правилни медии. Имаш ли тези бухалки в ръцете си, сутрин може да пратиш някоя мента да внесе закон от твое име, на обед да цапардосаш някой конкурент, вечерта да му цапардосаш и бизнеса, на другия ден да го обругаеш в медиите си. А теб естествено същите медии независимо те обрисуват като най-големия дарител и спасител на горички в собствения вилает.
В миналото имаше и по-романтични мутробарони като Братя Галеви, които колеха и бесеха във феодалните си владения, но практически бяха изкоренили битовата престъпност. Те обаче бяха опраскани още в ерата на недоразвитата мутроикономика, някъде около първоначалното натрупване на КТБ. (Борисов също е от романтичното поколение, макар да е по-гъвкав и приспособим.)
С други думи, при мутроикономиката Дългата ръка на държавата се здрависва с Невидимата ръка на пазара. Над тях като кости от пиратско знаме се кръстосват две бухалки с череп - и в този тревожен съюз трябва непрекъснато да внимаваш бухалките да не заиграят по собствената ти гърбина.
Днеска си в шайката, уважават те, инструктират си калинките да не те закачат, делкате си кинтите със скърцане на зъби и нещата си вървят. Ама утре?
На едни обществени поръчки даяни ли се? Ще се окъка "Графа" няколко пъти, ще се поокрадат малко фондове, то пък и там сякаш не може съвсем безогледно, а като са големи разходите, трябват и приходи! И почват да се озъртат кого да изгърбят. Ако си развил някакъв бизнес - легален, полулегален, черен, бял, зелен, какъвто ще да е - щом бизнесът работи и генерира приходи, значи не си в безопасност. И като те огледат едно хубаво, току ти наскачат довчерашните дружки и настава мазало. Оттам - бягане по бели гащи, къде събрал, къде несъбрал компромати и документация, тичаш да си спасяваш кожата, щото през годините си виждал разни работи, макар да не ти се е вярвало.
Е, получава се като златната кокошка, дето като се заколи веднъж - остава умряла завинаги и спира да снася златни пирамидки.
Ама колкото пъти сме я чели тая приказка, винаги така свършва - мутро-селянинът поради своя оскъден ум всеки път коли кокошката и не си взема поука.
А пък тая последната новозаколена кокошка продължи да снася, ама вече не златни пирамидки, а компромати с гилотиниращ потенциал.
А това е Министърът на фурмите в мутроикономическия кабинет. Като му видя образа, индексът на доверието ми удря пика и полита като мустанг по платото. За вас не знам, на мен ми се вижда идеален и за финансов министър.
