Последните години Европа и светът се завръщат към годините на противопоставяне от времето на Студената война, но Изток и Запад вече са различни геополитически понятия. Бе осъществено сериозно прегрупиране, след което страните от Източна Европа например почти изцяло са напуснали орбитата на руския свят. Както беше казал някакъв руски мислител от техните телевизори - след краха на съветската идея ние (Русия) не можахме да предложим на бившите ни съюзници нов мит, нова Съветска мечта. 
Изработването на тази нова Съветска мечта минава през рециклирането на някои стари клишета. Едно от полузабравените клишета от съветско време е легендата за Гнилия Запад - разказите за това как в западните държави се живее зле, бедняци спят под мостовете, никой не се грижи за малкия човек, работническата класа мизерства, трудовите хора гинат от нелекувани болести и непосилен труд. Ако ли пък публиката знае, че Запада е по-скоро благополучен материално, легендата се реформира: да, те са се награбили и материално благоденстват, ама там нямат духовни ценности като у нас, разлагат се нравствено - педофилски институции отнемат деца, (хомо)сексуализират ги насила, узаконяват инцеста и т.н. 
В наши дни отново срещаме подобни публицистични бомби - Запада загива, идва гладна и студена зима за Европа, изчезват стоки от първа необходимост, ще има гладни бунтове, джендъризмът завладява континента, налагат ни третия пол, християнските ценности са потъпкани, те искат да се слеем в сива безлична маса...

Актуална статия в държавната агенция РИА Новости. Според авторката, в Европа свършва храната. Статията започва така: "За това че на континента се надига продоволствена криза, европейската преса, която понякога се измъква от късата каишка на надзора, разказа още през юли...". В качество на "европейската преса" авторката цитира своя собствена статия. 
***
Тия клишета естествено раждат контраклишета, които са също тъй инфантилни и несъстоятелни, но на тях сега няма да им правим разбор. 
Митът за Гнилия Запад е невероятно устойчив и по съветско време витае дори сред противниците на режима. 
Легендата Солженицин например в съчиненията си пише за рухването на Запада като за нещо подразбиращо се. От перото на Солженицин се ражда и знаменитият израз "заслепение за превъзходството на Запада". Путин наскоро го цитира с голямо удоволствие и въобще на стари години антисталинистът Солженицин беше в превъзходни отношения с неосталиниста Путин. 
Имаше преди 1989 и у нас контра-смешка за гнилостта на западния начин на живот. "Запада е като мушмула - конституираше фолклорът - колкото повече загнива, толкова по-хубав става". Тази пословица е родена в дълги родилни мъки, защото Запада действително загнива от столетия. 
***
В действителност митът за Гнилия Запад е много по-стар от Съветската мечта. Съветската публицистика и митология ползва готово клише, възникнало още първата половина на XIX век. Идеята, че Запада "загнива" се появява в полемиката между консервативните патриоти славянофили и т.нар. западници - либералстващите привърженици на европейския път за развитие на Русия. 
През 1841 в списание "Московитянин" Степан Шевирьов пише статия със заглавие: "Поглед на руския човек към създаването на съвременна Европа". В нея се откроява такъв пасаж:
"В нашите искрени дружески близки отношения със Запада ние не забелязваме, че сякаш си имаме работа с човек, носещ в себе си лош заразителен недъг, човек обкръжен от атмосфера на опасно дихание. Ние се целуваме с него, прегръщаме се, споделяме трапезата на мисълта, пием от чашата на чувствата... И не забелязваме скритата отрова в безгрижното ни общение, не усещаме в забавлението на пира миризмата на бъдещия труп, който вече мирише".
Подобни мисли Шевирьов развива в още няколко статии, а Висарион Белински, иронизирайки този възглед, го обобщава до краткото "Гнил Запад". 
И така се ражда клишето - неизтребимо и до днес - а Запада все така усърдно и с ускорени темпове загива, загнива, проваля се и пропада вдън земя почти 200 години без прекъсване.