Животът ми е печелившо лото,
откакто срещнах Бойко Капитана;* 
когато той ме чукне по чело̀то,
дрънчи на поцинкована стомана.

Но аз не му се сърдя за това -
нормално е за тежък чорбаджия
да чукне комбал в близката глава -
нормално е за близък балканджия.

Дори неволно да ме оскърби,
аз знам, че после рязко ще ме цуне;
въздъхвам и си казвам: c'est la vie...
и се засмивам: евала, маймуне! 

Така му викам, само че наум,
понеже си е малко горделив;
покланям се, поднасям и локум,
усмихвам се като контрацептив.

Усмихвам се като пекинска патка -
измъчва ме държавен синузит;
изпращам съвестта си като пратка,
надявам се, че Вожда ни е сит. 

Надявам се на спонсориран линк,
но трудно си представям перспектива;
оригвам се на калций и на цинк,
и нещо безвъзвратно си отива.**
__________
* Бойко Борисов бе капитан на ветераните в разпадналия се футболен клуб "Витоша" (Бистрица), известен още като Бистришките Тигри.
** Какво?