Учихме навремето в старорежимното образование нещо за кръговрата на веществата в природата, особено на водата. 

Имаше дори една книжка с поучително съдържание, в която се описваше този кръговрат посредством житието на една водна капка. Описанието бе разгърнато в кратка новела за капката, дето скочила в движение от облака, пък попила в почвата, мотала се из подпочвените води, извирала оттук-оттам, носила се по течението на бързеи, реки и всякакви водосборни басейни, пък се вляла в морето, отттам се изпарила и се върнала пак при облака - в изходно положение.

В тия изостанали назад във времето учебни помагала имаше дори нещо за гърците или кой знае какви древни цивилизации с техните вярвания, които също представлявали кръговрат, ама там не слушахме внимателно, щото си знаехме, че вярванията са празна работа, което ни беше внушено от повеите на Времето.

Мисълта също е такова едно явление, което описва кръговрати и щем, не щем, като пуснем една мисъл да обиколи мозъка, тя ходи, където ходи, описва един кръговрат и стига до изходната точка. Колко широк кръг ще опише мисълта, зависи от дължината на обиколката на черепа, макар че би могло да има и други фактори - като широтата на възприятията например. 

При хора с по-интензивна мисловна дейност тези обиколки стават по-бързо. Това, което други мозъци ще обработват с години, при някои изключителни хора се случва за секунди. 

Да речем, в главата на премиера има процеси, които протичат със светкавична скорост.

Сега например заедно с него се намираме в процедура по студено джуркане на ДДС. 

То и в миналото се е случвало така да му заиграе ДДС-то заедно с кръвното. Сутринта скача, вечерта пада, премиерът не може да си поеме дъх, вика, не ме занимавайте, трябва да свалям ДДС-то, а още не съм го вдигнал! Това беше още през 2010 с финансовия тигър Дянков. 

Но за тия години на работа, работа, работа, премиерът започна да преработва още по-бързо данните, като супер-дупер компютър. Процесорът му се нагрява, дисковете стържат, вентилаторите бръмчат, напрежението е непоносимо - и ето че това, което преди му е отнемало часове и дни, вече се случва в рамките на няколко минути. Водовъртежите от мисли в тази глава са един малък Маелстрьом. Така Борисов днес успя за тоя кратък отрязък от краткия ни живот да промени ставките по ДДС два пъти, като същевременно се полуеманципира от актуалния си финансов министър.

И каза така за него - той Горанов може да си има мнение, ама аз съм му началник, не той на мене!

Това даже звучи малко като новост по отношение на Горанов - досега това е министърът, който е изглеждал най-непоклатим на мястото си. Никакви вихрушки от скандали досега не го засегнаха, нито странните обстятелства в жилищно-битовия му континюитет, нито нищо. А ето че сега изведнъж - той Горанов да си има мнение, ама да внимава да не го разджуркам! 

Малко звучи като предупреждение, че се търси гръмоотвод за настъпващата криза. Ще трябва да се посочи виновник. Ако това е така, можем да очакваме няколко премиерски сълзи за Горанов в смисъл: аз такова доверие му имах, а той!... 

Така Борисов отново "ще поеме цялата отговорност", ще се разкая, че не е разбрал каква змия е хранил в пазвата си и ще освободи с омерзение ковчежника на правителството.

(Офтопик. Тия дни вървят някакви такива отродителства. Вежди Рашидов сипе с кофи пепел на главата си, затова че вкарал Банов в министерството на културата. А Георги Гергов се разкайва за политическото си бащинство над Корнелия Нинова.)

Това е, разбира се, някаква си хипотеза, която не е задължително да излезе вярна - казахме вече, че в главата на премиера някои неща стават много-много по-бързо, отколкото в нормален или дори леко бавен мозък като моя.

Ала опирайки се върху наблюденията си от историческите събития, които са се разигравали пред погледа ни, можем да спекулираме още малко. Какво ще стане с кариерата на Горанов, ако се окаже, че му е дошъл редът да се жертва за отечеството и оцеляването на Борисов на върха? 

Да погледнем съдбата на предшественика му. Симеон Дянков люто се караше на руснаците и твърдеше, че ще ги "напляска". Когато му се освободи време за такива занимания, той се засили право към финансовите центрове на Руската федерация и направи кариера в големите пари на разни банки и висши икономически школи. Воистина са се пляскали с пачки и трябва да е било доста живописна гледка, ама нас на такива места не ни пускат и само си представяме. 

А Горанов напоследък научава някакви факти и явления в Комисията по хазарта и как бившият хазартен бос Божков трябвало да плаща повече данъци, ама Горанов не знаел. Иначе се срещал с него, но явно всеки път ей така набързо и не са се уточнили за 700-800 млн., които трябвало да се довнесат.

И сега ни е малко трудно да преценим - като излезе от МФ, в Дубай ли ще прави кариера Горанов или в хазарта - да разбере нещата и от другата страна на барикадата!