Новини с добавена стойност е неделен дезинформационен бюлетин-петминутка по програма "Хоризонт" и СЕГА.  
***
Имаме ли сега правителство, нямаме ли, ще ходим ли пак на избори? Тъкмо свикнахме по-начесто да ги правим. Миналата година ходихме на три броя парламентарни и един брой президентски избори. Много беше весело и сума ти пари похарчихме за тия тънки удоволствия.
Както гласи османската поговорка - кеф цена няма. За екзистенц-максимум парите не ми свидят. За бежанците си плащаме, за инфлацията си плащаме, за войната на Путин си плащаме, що да не си платим още няколко предсрочни електорални процедури. 
Ако ни скимне - и референдум за възстановяване на Варшавския договор ще свикаме, но вече ще гласуваме на салфетки. Стига с тия машини, побъркаха народа! 
Ще гласуваме на салфетки, на хвърчащи листчета, на хартиени самолетчета. Или на бележките, които размахва Станислав Балабанов, все едно ни разкрива тайната на Седемте ключа! 
Станислав Балабанов тия дни извади някакво листче, което според него е свидетелство за национално предателство. Кирил Петков нещо му надраскал на това листче по Македонския въпрос. И Балабанов размахва тая салфетка по телевизията, макар че в нея няма нищо бог знае колко интересно. 
Аз обаче го разбирам. Драсканиците на хартийки са много изнервящи.
Случвало ми се е някоя манекенка да каже: 
Г-н Балев, платете ми телефона, защото в момента нямам налични средства, а вие сте толкова симпатичен и атлетичен! 
Което си е вярно - имам телосложение на млад гръцки бог и нищо не ми коства да платя една телефонна сметка, в това няма нищо неморално. 
Какво значи една сметка за телефон между приятели! 
Толкова пари хвърляме за избори, самолети, магистрали, гръмнали банки - не ми свиди, не, не ми свиди! 
Но какво става, като отидем да платя телефона. 
Вместо да ми вземат парите и да се разкикотят, че плащам чужди сметки, младите хора от офиса на телекомпанията вадят някакви листчета. И почват да ми драскат оферти за страхотни нови промоции, с които мога да зарадвам всяка манекенка и това ще ми излезе извънредно изгодно! 
И драскат някакви числа, заграждат ги в кръгчета и ми дръндорят глупости. 
Викам, ей, вземайте тия пари за сметката, не ми драскайте тъпотии по листчета!... 
И те пак: 
Ама чакайте да ви обясним, вие не разбирате! 
Ама не ми обяснявайте, защо си мислите, че не разбирам! Искате да ми направите страхотна отстъпка и да ви насипя един чувал пари. Аз пък искам да се ощетя, няма да се възползвам от страхотните оферти и промоции, никога няма да забравя добрината ви, но спрете моментално да ми драскате идиотщини по листчета. Чернее ми пред очите, ще направя някоя спецоперация. Доближавате опасно границите на търпението ми. Дошъл съм тука една сметка да платя, вие ме провокирате. 
Разгеле, при такава аргументация спират да ме тормозят и да ми драскат по тъпунгерските си листчета. 
Та сигурно нещо такова е станало с Кирил Петков, когато е драскал по листчето и нещо е убеждавал Станислав Балабанов. 
Или, да речем, Слави Трифонов му е казал да се ядоса и да покаже листчето по телевизията - случват се и такива работи, когато лидерът има силен авторитет. 
Има една руска дума - авторитет. Това значи нещо като извънредно силен лидер на някаква групировка. Абе направо казано тартор. 
И ако началникът ти е авторитет, гледаш да му изпълняваш всички прищевки, за да избегнеш неговия гибелен гняв, величав. 
Може и да не е така. Може Балабанов да си е носил листчето в джоба известно време, но сега примерно се е сетил за него и се е ядосал. И решил да го покаже по телевизията, колкото и да е глупаво да размахваш някакво надраскано листче. 
Но все пак по-вероятна е хипотезата за авторитета на Слави Трифонов, който примерно е казал: абе Станиславе, така да се каже, адаше мой, размахай това листче и кажи, че сме сърдити на Кирил Петков и няма да предадем България! 
То може и да няма предателство, но ако размахаш листчето и гледаш сърдито, може да заприлича повече на предателство. 
И той размахва, какво да прави. 
На мен така една манекенка ми каза веднъж: 
Г-н Балев, размахайте лента за художествена гимнастика пред Паметника на Съветската армия. Аз ще съм Нешка Робева, а вие ще сте Златното момиче на Парада. 
Викам - сериозно ли? 
Ооо, вика, много съм сериозна, а вие сте толкова симпатичен и атлетичен, но Парада ще командвам аз! 
И аз - какво да правя, мятам лентата, правя балетни фигури, хората се смеят, мълча си. 
Всичко това - сметки за телефона, художествена гимнастика и т.н. - това го правя, не заради някакви вулгарни задни мисли спрямо тая манекенка-адреналинка. Напротив, нашата дружба се основава на взаимно уважение. Просто нейният авторитет има огромно влияние върху мен. Тя може да ме входира-изходира като някакъв министър или като крепостен депутат, може да прави с мен каквото поиска, а пък аз се подчинявам, защото съм с либерални разбирания. А тази манекенка е страхотен либерал, споделяме общи ценности.
Ех, исках да ви разкажа и за ролята на Петър Първи, за либералната младост на Владимир Путин и прочие, и прочие, но няма време и това го оставяме за следващия път! 

Ах, ний сме луди-млади-либерални
и пишеме си глупави бележки;
предатели не сме национални,
но някога ни местят като пешки.
***
Звуков файл - тук: