Някои от вас знаят, че съм градски колоездач, което не е кой знае какъв факт, обаче отделно взети граждани на София са изпитали на гърба си една моя особеност в стила ми градска езда.
Тъй като често имам в главата си купища благородни мисли в обществена полза, случва се да карам по-разсеяно и да бутна някой гражданин. Но това са изолирани случаи, които не мога да нарека "системна грешка".
Някой път се случва и да сгреша неволно, когато си тренирам по-специални трикове с колелото. Общо-взето съм внимателен, но и най-прецизният понякога греши, пък и аз съм аматьор.
Вчера например си правех разни упражнения с колелото - слизах по едно стълбище на слалом между хората. Аз това го мога, то е бейсик скил в стрийт райдинга, както се казва в нашите среди. Така де, по принцип го мога това слизане, обаче тоя път изгубих равновесие и бутнах някакъв пациент, оставен на стълбите.
Добре че не беше някой тежко болен - тоя си беше кукуряк пациент, просто за малко го оставили на стълбите, че и в болниците си имат проблеми. От моето бутане, кой знае какво не се случи - аз паднах на меко върху него, чукнахме си леко главите и мисля, че ако всички катастрофи бяха като нашата, травматолозите щяха да останат без работа! С две думи - прекрасно, щастливо съвпадение на обстоятелства. Пациентът се оказа якичък и дори ми наби още една главичка, за да е сигурен, че няма да се скараме. Плюс това му дойде редът да го пуснат във фоайето на болницата и той побърза нататък, за да не си изпусне мястото.
После пак имах свободно време, бях отишъл за една среща по-рано и реших да си уплътня времето със спорт.
Добре, ама не ми се получаваше едно упражнение - един път, два пъти, три пъти... Ядосах се и засилих колелото надолу по стълбите. То пък в тоя момент точно минаваше някаква майка с количка. Колелото бутна странично количката, леко я повредих, майката се уплаши, детето писна, аз ахнах:
- Ах, какво щастливо съвпадение!
Тя обаче истеризира:
- Какво съвпадение бе, джудже с джудже кьораво, щеше да ликвидираш една майка с дете преди 30 секунди!
- Но ето, че се разминахте с уплаха! - констатирах очевидното. - Вижте колко добре се наредиха нещата в тази рискова ситуация. Аз не съм виновен, вие не сте виновна, просто стечение на обстоятелствата с малко адреналин и щастлив край. А вие успокойте бебето си, нямам нищо против да го накърмите пред очите ми. Аз имам най-широки разбирания по тия съвременни въпроси. Една майка има право на всеки квадратен метър екзистенциална площ да може да накърми своето слънце и прекрасниче.
Но майката хич не ме и слушаше, а продължаваше да ме хули невъздържано. "Страхотни бели дробове и гръден кош!" - възхитих се мислено, а гласно предложих да оправя количката ѝ с моите инструменти за колелото. Тя се укроти, прие помощта, явно оценила качествата ми.
Залових се на работа и сладки приказки.
- Малко грубо се държите с непознат човек, но не се сърдя - щедро се раздавах в ремонта на количката и дидактическите фигури. - Не ви се сърдя за грубостите, госпожо, защото изглежда страдате от послеродова депресия или нещо от сорта. Но имате късмет, госпожа, че съм човек с гражданска отговорност и на секундата ви възстановявам щетата, да сте жива и здрава! - окуражих я. - А може пък и аз да имам късмет - добавих лекомислено.
И мушнах незабелязано в багажа на бебето флашка с мои филми, в които съм заснел уменията си в уличното колоездене.
Кой ли ще я намери пръв у тях!
***
YouTubeВидеоматериалът е илюстративен. Моята флашка в бебешкия багаж има подобно съдържание, но с мои изпълнения.
