В нашто село Ковидарци
още има живи старци.
Маските ни - на лицето! -
не като на Тулупчѐто.
Бабите ни приказливи
често спират насред път -
не държат в устата сливи,
но дистанция държат.
Щом ги хване логорея,
почва страшна веселба -
родната ни реч се лее,
но с дистанция добра.
До града си ходим често -
близките ни са наред;
и макар да не е лесно,
ползваме велосипед!
Ала вчера ни пристигна
джипка със разплуралист,
Кметът ни тревога вдигна,
викна даже журналист!
Чу ли, бабо Маргарито -
там, на сълбите, в града,
някакъв човек приритал
пред болнѝчната врата!
А бре, момче, имаш джипка,
ама нещо си забил -
вирусът край тебе припка
като тъжен крокодил!
Ний се малко притеснихме
от безгрижния челяк.
Като преценихме риска,
се разбягахме до крак.
Само кметът като струна
се натегна с блага реч
и началника целуна -
ний стояхме надалеч.
А сега държиме кмета
в много строга карантина -
хайде, пък дано изкрета
догодина, до ваксина!
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal