"Новини с добавена стойност" е високомозъчен бюлетин по програма "Хоризонт" в неделя. 

***

...Бях решил тая година да отменяме пандемията, стига толкова затруднения в тоя живот.

Навлизаме в третата година на това чудо и си правих някакви тънки сметки с али-бали-кабали - нали всяко чудо минава за три дни, айде това да мине за три години.

Навремето Испанския грип така върлувал три години, уморил сума ти народ, ама по някое време мутациите му почнали да се държат по-човешки. Съвременните сезонни грипове са правнуци на Испанския грип - и не ни съсипват живота.

На базата на тия исторически данни бях решил да отменя вируса през текущата година, обаче той пък извади други планове, едва ли не решил той мене да отмени.

Къде съм го намерил тоя глупак, не знам, обаче съм го прилапал вируса като цариградско кюфтенце - и проведохме малка вътрешна гладиаторска битка.

Засега печеля убедително битката, не ми е повредил гласните струни или да ме удуши като някакъв Отело. Обаче пандемията пак се е развяла като знаме на вятъра и прави поразии като някакъв Спартак.

Спартак някога си вдигнал робите и гладиаторите на въстание, събрал за бой известен брой селяни и разбойници, с които направили някоя и друга поразия на Римската империя в последния век преди Новата ера.

По време на Студената война в нашия лагер много се почиташе Спартак, защото Карл Маркс писал хубави думи за него из писмата си до Фридрих Енгелс.

По-точно брадатият Маркс писал на брадатия Енгелс в писмо от 27 февруари 1861 година: “Спартак, друже мой, е най-великолепният мъж в цялата антична история. Велик пълководец, благороден характер, истински представител на античния пролетариат. А Помпей си е доказан боклук”. Някак си така се е изразил философът Маркс. Такива ласкави думи написал за Спартак. И такива резки - за Помпей. В случая става въпрос за Гней Помпей Велики, римски държавник и военен командир, който доразбил въстаниците, водени от Спартак, като се включил в кампанията таман в края на кютека.

После и други социални мислители са описвали въстанието на Спартак като някаква класова борба, което е малко съмнително - къде ти класово съзнание в тия палачори! Но и тука на Балканите винаги сме гледали на Спартак като на наш човек - земляк от западна Тракия и водач на угнетените срещу началниците в Рим.

Тия дни и знаменитият наш земляк и тенисист Новак Джокович беше наречен от баща си “новия Спартак”.

Джокович-Спартак стана символ на борбата с ковид-ограниченията, понеже тенисистът беше възпрян на влизане в Австралия, където иска да участва в тенис турнир от серията за Големия шлем.
Обаче го задържаха Джоката, защото нямал зелен сертификат за Зеления континент.

И световното обществено мнение се раздели.

Една част от световната общност заема страната на Джокович-Спартак и вика: доста робство и тиранство, стига толкова ограничения! Ноле е велик, оле, оле!

Другата част на световната общност е на страната на Австралия и казва: австралийците са потомци на затворници и разбойници, обаче спазват законите и там законите важат за всички! Новак е балкански тарикат, така му се пада!

Изглежда затворниците, които някога колонизирали Австралия, още тогава са се научили на ред и дисциплина, превъзпитали са се за много поколения, та чак до наши дни.

Обаче това на едни се харесва, на други никак не се харесва и народът масово се е изнервил.

Тука в България Костадин Костадинов и неговите привърженици ще правят въстание срещу робията на зелените сертификати, така че може и те да развеят знамето на Спартак Джокович.

Основната разлика между античния Спартак и днешният Новак е в социалното положение. Спартак бил роб, а Новак Джокович - свободен човек с доста сериозни материални възможности. И вероятно няма да вземе курс на въоръжена борба срещу тиранията. По-скоро ще я кара като манекен на това социално движение.

Обаче има и прилики между Спартак и Новак.

И двамата са спортисти, силно изявени в своите дисциплини.

Спартак бил невероятно силен физически, затова бил много популярен като гладиатор. В тая тежка професия постоянно трябвало да унищожава своите противници на гладиаторската арена.

Новак Джокович пък владее до съвършенство ракетата за тенис и може да запрати топката към полето на противника с 200 км/ч, което си е доста опасна скорост, както знаем от бившия министър-председател на България. С такава летяща топка акъл не се набива - ако те цапне по главата, може по-скоро да ти изкара акъла завинаги.

Друга голяма разлика е, че Спартак не си харесвал никак работата. Изпитвал голяма ненавист към работодателите си, които го принуждавали да се бие до смърт с колегите. Може да не е било точно класова ненавист и пролетарски гняв, ама доста му било накипяло.

Спартак организирал бунта и бягството от гладиаторската школа, когато ги готвели за някакъв пореден голям турнир от серията за Големия римски шлем, за да задоволят жаждата за кървави зрелища на взискателната публика в империята.

И Спартак си казал: стига толкова! Като ще се бием - по-добре да се бием с тези, които са ни вкарали в тая отвратителна игра. И така - първо спретнал един пердах с охраната на школата, после събрал селяни и други избягали роби. Направил си дребна-вредна армия и създал сума главоболия на републиканците в древния Рим - понеже тогава било републикански период.

В Република България пък депутатите решиха да си изравнят някои права с гражданите - в парламента все пак ще се влиза със зелен сертификат.

Решиха го оня ден след 6-часови дебати, в които се чуха интересни аргументи и контрааргументи като например - “Омикрон гази ваксинираните като глиган люцерна”.

Това е донякъде умно, ала ние май се нуждаем от повечко ум, нали човекът бил мислеща тръстика.

Пандемията ние може да я отменим, ала тя да не разбере, понеже се ослушва като свиня в тръстика. Това именно е рисковано от медицинска гледна точка - пандемията да не разбере, че сме я отменили.

Ядосва ни на робството ярема
и пак ни гази някакъв глиган;
подсмърча нежна зурла, има хрема -
ще го пребия този хулиган.

***

Звуков файл - тук: