Везир Стойчо метла извади
и почна Голямата чистка. ,
И взе да бие, налага с дръжката
Кантарджи Тодора Пантомим.

Везир Стойчо му дума продума:
- Ставаш ли, ставаш, Кантарджи Тодоре,
лют пенсионер на млади години! 
Да си починеш, отдъхнеш,
че си се много изгърбил,
изгърбил, още изгербил! 

Тодор се в лице измени
и си на везира думаше:
- Душман Стойчо, отрок на Дявола, 
завистник на всяко човешко добро,
зъл ненавистник и паразитна чума,
мащеха за болни и страждущи,
съсипител на профилактиката! 

Везир Стойчо се шумно изсекна
и пак взе да пита-разпитва:

- Ставаш ли ставаш, Кантарджи Тодоре?
Ти да станеш, на твоето място
хубава Ива снага да постави.
Да сложи стана си на седалката, 
да се облегне на облегалката;
бели ѝ нозе да стоят на сянка,
на сянка под бюро дебело. 

Тодор се пак в лице измени
и си на Стойчо думаше:

- Питай твоя баща Сатаната! 
Защо мене питаш-разпитваш
и отговор даже не чакаш, 
Везир Стойчо, хекимино,
на всички бесове роден брат,
на всяко гърне - даже не похлупак,
ами онуй вътре в гърнето!

Трети път се Тодор в лице измени
и си в усмивка застина - 
да го помнят и споменават
все в тоя нескръбен образ
во веки веков - амин,
Оман, Аман 
и Обединените арабски емирства!