“Новини с добавена стойност” е неделен радиобюлетин, твърд като скала, непоклатим като стожер в информационния хаос.
***
В тия тежки мигове искам да пожелая сила и твърдост на г-н Бойко Борисов, за да устои като скала сред житейските бури. И аргументите му да тежат като камъните в корема на вълка от “Червената шапчица”.
Питат ме слушателки и приятелки - откъде, г-н Балев, се зареждате с толкова твърдост и такава целеустремена мисъл?
В отговор аз заставам в поза лотос и казвам: такова ми е сърцето, такъв ми е мозъкът - сърцето ми е речен камък, главата ми е тенджера! Стоя като скала!
В това отношение съм като Мартин Лутер и като водеща от руския телевизионен Първи канал.
Сигурно сте видели из информационния поток - една редакторка нахлу по време на новините в руската телевизия, размаха антивоенен плакат, развика се против милитаристичната пропаганда: Долу войната, тука ви лъжат! През това време водещата продължи да си чете новините и окото ѝ не мигна от този атентат срещу тв пропагандата.
На мен, ако се случи да ми нахлуе някоя колежка, докато си чета бюлетина, сигурно бих подскочил до тавана, бих си глътнал граматиката до последната запетайка.
Но говорителката в руската телевизия не трепна!
После тя се снима в много интересна поза и обясни откъде има такава сила да устоява на атаки.
Журналистката си направи видеоселфи ужким в поза “лотос” - всъщност беше седнала по турски - и рече така:
Аз ви казах: стой като скала! Каквото и да се случва, стой като скала!
YouTubeТова било нещо си от йогата и от тайдзи цюан. Източни някакви чалъми, китайците са го измислили. Каквото ще да е - аз много харесвам такава твърдост на духа - такива са били Махатма Ганди, Мартин Лутер, Гюро Михайлов. Те са били като скали, но не като някакво срутище върху пътя към Рилския манастир, ами като оня хотел на морето, дето се оказа подпорна стена - прилича на строеж на хотел, пък то било подпорна стена на пътя. Махатма-Лутер-михайловците са стояли като 28-метровата скала в онуй швейцарско езеро, дето я кръстили на Фридрих Шилер - Шилерщайн. Понеже много харесали какви работи писал германеца Шилер за швейцарския национален герой Вилхелм Тел. Тая пиеса е интересна и от политическа гледна точка, но нямаме време да ѝ правим разбор.
Срутище на пътя за Рилския.
Здрава подпорна стена!
***
Като скала отстоявал националната кауза на Индия Махатма Ганди - в неговото учение има един такъв термин: постоянство в истината (сатяграха).
И той като говорителката в руската телевизия - каквото и да става, стоял твърдо в истината и отказвал сътрудничество на британските колониалисти.
Това са все такива светли личности, които ни карат да се гордеем с човешкия род.
Мартин Лутер и той има една много известна проява като скала.
Той бил нещо като Кирил и Методий, превел Библията на разбираем немски и доближил свещените писания до народа. Голям реформатор и църковен писател, от него тръгнали протестантските работи.
На католиците тая работа хич не се харесала и го карали да се откаже от своите възгледи за религията.
Обаче Мартин Лутер според легендата казал: Тук стоя, не мърдам от мястото си, не мога другояче и нека Бог да ми е на помощ!
Такава значи твърдост и постоянство проявил и този доблестен мъж.
За Гюро Михайлов историята пък се е превърнала в част от националната ни митология - той горкият изгорял на поста си, понеже стоял като скала и не мръднал от мястото си, спазвайки военния устав. Охранявал в банката някаква каса, там избухнал пожар и той отказал да наруши устава, падайки жертва на верността си към дълга.
Обаче неговият подвиг става и нарицателно за безсмислено упорство.
Например сега ареста на Бойко Борисов упорито го приравняват с някакво посегателство над демокрацията - нищо по-малко.
Върнахме се, викат, в 1944. Репресират нашия лидер.
Аз, да си призная, също бих защитил Бойко Борисов, стига да не го изравняваме с демокрацията като такава.
Демокрацията си е демокрация, Борисов е голям национален герой, но не е равен на такова голямо явление и стародавен държавен строй.
То засега няма и от какво толкова да го пазя. Даже искам да похваля органите на МВР, че с Борисов нямаше театър на унижението, какъвто сме виждали други години - като ареста на Десислава Иванчева или силовите акции на ранния Цветан Цветанов с търкаляне на заподозрени. Или дори като акциите на самия Бойко Борисов преди 20 и нещо години, когато ходеше с един романтичен шлифер и командваше оперативната дейност в МВР.
Тук можем да хвърлим рибарските мрежи на спомените, мятаме серкмето в мемори пяната на дните и какво си припомняме?
Припомняме си как Бойко Борисов сам се хвалеше, че търкалял бандитите по асфалта и ги държал половин час по очи, вързани с белезници.
Ръкопляскаха ми от балконите - разказваше Борисов и това най-вероятно е самата истина.
А днешната власт и най-вече прокуратурата е дотолкова хуманна, че културно задържаха Борисов за 24-часа - и го пуснаха по живо, по здраво. Никакво обвинение и даже малко политическо освежаване получи нашият герой.
Ако бяха го отъркаляли и снимали в такова неделикатно положение - със сигурност щеше да има ръкопляскания и от днешната хуманна публика по балконите. И най-хуманният хомо сапиенс е малко кръвожаден. И това е голяма съблазън за всеки репресивен орган, който може да спечели симпатии по този варварски начин. Обществото понякога мрази по инерция - и по инерция симпатизира на жестокостите срещу легитимната жертва.
Точно против тази кръвожадност трябва да застанем като скала и да проявим онова упорство в истината, за което говорят и разните хуманисти от световната история.
Стой като скала, народе
и като стена подпорна -
нека да подпрем що-годе
съвестта си отговорна.
Да не бъдеме жестоки,
хей, народе синеоки!
***
Звуков файл - тук:
