...Малко остана да я изтикаме и тая календарна година - то не е сложна работа, само трябва да се запасяваме и запасваме по-добре, да пазим кръста, да държим краката на топло, да спазваме деликатна дистанция и разни други препоръки за здравословен живот.
Човек трябва да следи кога има, кога няма ток и да си съобразява режима. Има някаква песен, дето станала модерна в ТикТока. Тя е в стил академичен поп-фолк и в нея се пее така:
Лампата веднага загаси,
токът спира, ти не вдигай шум!
С мен ли си сега или не си -
хайде да направим бейби-бум.
ТикТок е голяма зараза. Това е китайска социална мрежа за кратки видеоклипчета, целият свят е полудял по тая шашкъния. В ТикТока хората се превръщат в розови пантери и декоративни кученца - и се снимат в най-интересни интелектуални пози. Шашава история.
Има едни домашни кученца с дълги ушанки - с тия уши можеш да им покриеш очите, все едно им гасиш лампите, спира токът, блекаут.
Тая дума блекаут я крещят англосансонците, когато им спре токът и останат на тъмно. Същата дума блекаут се казва и когато спрат излъчването на радиото, ама тихо, чуш, сакън - да не чуе Дявола, тоя Господар на мрака и информационното затъмнение.
Мен да питате, по-добре да има режим на ТикТока, отколкото - режим на тока и радиото.
Имам една приятелка - фитнес лейди, атлетична до немай-къде. Тя постоянно прави упражнения, за да поддържа перфектна фигура със здрав и бодър организъм.
Добрата фигура се поддържа не с глад, а със спорт. Моята приятелка ми каза, че най-добрият фитнес, най-добрата тренировка е да носиш на гръб чували с пари.
Тия пари, вика, ги дават за строеж на магистрали, ала умните хора ги теглят в брой. Слагат пачките в чували, сакове, куфари, вързопчета, кашони, денкове, самари, бохчи - и ги носят на гръб като магарета. Физкулт - ура! Бой на полуголи манекенки с пачки - бий самара, да се сеща магарето!
Аз съм доста силен в кръста и мога да нося тежко, ала никога не са ми попадали чували с пари на гърба, даже по време на Виденовата зима.
Все нося някакви други предмети - отговорност нося, умствен багаж нося, такива работи. И на бой нося, обаче чувал с пари никога не съм носил по магистралата на моя живот.
Питах моята приятелка - това не е ли опасно все пак. Разни там прокурори, завистници и джуджета сигурно правят проблеми.
О, не, каза моята приятелка Торбаланка. Няма никакви проблеми с прокуратурата - носиш букети с пачки, правиш се на луд и не те закачат.
Ето това е проблемът, рекох си аз. Не мога да се правя на луд, тъй като наистина не съм наред с главата. Защото не е луд този, който се прави на луд, както би казал народът, ако беше малко по-умен.
Народът е мъдър, но не е много умен - казвам го като законен син на тоя мъдър народ.
Заедно с всички съвременници на онуй време - 1996-97, аз съм преживял Виденовата зима - глад, студ, жито няма, банките гърмят. И парите бяха станали - с лопата да ги ринеш и да си палиш кюмбето с тях.
Апокалиптиците пак ни плашат с Виденова зима, ама аз не вярвам на такива прогнози.
Сега сме на вълните на младостта, дето няма нищо общо с демоните на миналото. Макар че някои от младите подозрително и поразително приличат на комсомолци от седмия ден.
Едни такива възторжени славословия се чуха в Народното събрание - като че ли Кирил Петков много обича да му се разлива сироп и да го обсипват със словесни целувки - вкусни като кюфтета.
Аз съм писал нежни любовни стихове за разни манекенки, прокурорки и политически дами, ама и на мен ми стана неудобно да ги слушам тия новите как се обясняват в любов на лидера си. Един даже го заплашвали заради чувствата му към Кирил Петков.
Ама карай да върви, то без това не може. Ако трябва да сравняваме - в Епохата Борисов имаше един обичай - професори и академици се строяват в Министерския съвет и почват да рецитират бюлетин на успехите с ниски поклони пред императора и благодарности в присъствие на медиите.
Това го правеха не певици и хубавици, ами академици! Сериозни хора с дълга научна и административна кариера. Гладът е по-силен от тока, особено, ако са ти спрели тока. С научния глад е същото. Животът е чувал с разумни компромиси.
А държавният живот е ритуалистика, жертвоприношения, гадание по червата на птиците или - чревовещание.
Едно време учените хора и гадателите в древна Елада така си правели предсказанията - заколят някоя мисирка, гледат ѝ вътрешностите и казват: тръгвай, царю честити, на война, ще победиш враговете като нищо. То това пак са били някакви политическите съображения, но хората тогава, както и сега, са ги обличали в съответния ритуал.
Така че нека се порадваме на младите, пък ако докарат някоя Виденова зима - то така ни било писано в червата на жертвената мисирка или в някой Гордиев възел от свински черва.
В Турция не са и чували за Жан Виденов, ама турската лира вече я разнасят в бохчи - обезценява се главоломно и скоро ще си палят с нея камините в сараите. Лоша работа и тревога за целия регион.
Но нека да сме оптимисти.
Дали ще има Виденова зима -
за туй дори не смея да гадая.
Чувал с пари е важното да има
и да пращи камината в сарая.
***
Звуков файл - тук: