“Новини с добавена стойност” е първомайски радиобюлетин и възхвала на труда.
***
Днес е Денят на труда и ние си спомняме някакви хитроумия по тоя въпрос.
Народът казал - "залудо работи, залудо не стой", "не отлагай днешната работа" и така нататък.
Сума такива ги е навъртял народният мозък, ама по някое време същият народ седнал под кривата круша и казал - "работа ли е, не ми я хвали"; "работата даже да е в сутиен, пак не ща да я пипам". Или компромисната трудова народна мъдрост - "работата не е заек да избяга".
Тоест - ще я свършим работата, ама не веднага, защото бързата работа е срам за майстора и от работа човек се изгърбва.
Обаче еволюционно погледнато, работата направила от изгърбената маймуната - изправен човек и венец на природната дейност.
Но като видим тоя венец на природата какви ги върши на бойното поле, викаме си - тия да бяха си останали маймуни!
Едни хомо сапиенси тласкат други хомо сапиенси да се избиват, но тласкачите седят по някакви бункери и си пазят скъпоценните телесни опаковки.
В църковната литература пише много да не се грижим за телесната обвивка, повече да обръщаме внимание на душата. Човекът е салам, обвивката се хвърля, другото отвътре е ценно. Пък царете в днешно време повече сякаш си гледат обвивките на душата - сакън да не стане някой сакатлък с телесните ценности, ама нека другите се поизбият.
И пропагандистите се пазят от пряко участие в боя - вървете, кай, да убивате и да умирате за нашата родина, пък ний тука ще викаме ура и ще пеем бойни маршове.
Кой за каквото е учил, това работи - един пее славееви песни на ухото на императора, друг става пушечно месо.
Между другото, в пропагандната война между Русия и Украйна вървят едни взаимни заплахи: украинците заплашват, че славеите на пропагандата ще носят отговорност наравно с другите подпалвачи на войната. От руска страна пък се водят задочни дела за екстремизъм срещу украински журналисти и срещу руски журналисти, симпатизиращи на украинската кауза.
Тия дни Владимир Путин излезе и сам съобщи новина - на един от пропагандистите му Владимир Соловьов готвели покушение, но за щастие заловили злосторниците атентатори. За да я съобщи лично императорът, значи новината е с безумна важност.
Появиха се сериозни съмнения, че историята с покушението е пълна бутафория, но така или иначе лично Путин излезе и каза: така и така, искат да ми заколят славейчето! Щеше значи да стане голяма трудова злополука!
През вековете с разделението на труда се появила професията кралски шут. Шутовете имат привилегията да казват в присъствието на краля това, което на другите е забранено - макар че и при тях стават трудови злополуки. Случва се и на шута да му хвръкне главата, ако не уцели художествената мярка. 
В полската история има един полумитичен шут на име Станчик - той бил шут при трима полски крале и понякога само той бил истински загрижен за съдбата на страната. Има такава картина на шута Станчик той седи сам и умислен, а в съседната зала велможите пият и се веселят, безхаберни пред надвисналата над Полша гибел.

"Станчик", Ян Матейко, 1862.
***
Има още по-древна история за един пропагандист от “Одисеята” на Омир.
Знаете, Одисей го нямало 20 години у тях, обикалял , обикалял, па жена му го чакала в родната Итака, наобиколена от женихи.
Женихите един през друг се предлагали на Пенелопа и разорявали имуществото на Одисей. Изяждали му стадата, изпивали му виното, сигурно задявали и робините, та и робите.
И така 20 години, докато не се върнал Одисей внезапно и ги избил до крак.
Прибрал се значи Одисей от командировката, заварил у дома си една сюрия женихи и почнал да ги унищожава с помощта на сина си, който пораснал без баща.
Избили значи женихите и стигнали до гадателя.
И гадателят казал - мене не ме убивайте, аз нищо лошо не съм правил. Извинявам се, значи, че ядох и пих на тая трапеза с женихите, ама не съм закачал жена ти, Одисее.
Обаче Одисей бил много хитроумен и съобразителен, и казал:
Тъй ли? Ти щом си ял и пил тука години наред, сигурно си им предсказвал на женихите, че няма да се върна.
Хъката-мъката - и той бил унищожен от законния владетел на остров Итака Одисей. И гадателят претърпял трудова злополука.
И в тази древна история славеят пропагандист бил наказан на равна нога с другите престъпници.
В заключение искам да направя една професионална диференциация, едно принципно положение в разделението на труда.
Твърдя, че съм по-искрен русофил от всички славеи, за които русофилията е професия. Те може да са професионалисти, аз пък съм загрижен за съдбата на Русия като шута Станчик - заради особености на сърцето и ума, не по длъжностна характеристика.

Отруден, пада погледът унил
с тъгата в наблюдателната вишка;
и все пак аз оставам русофил -
в сърцето, не във трудовата книжка.