Номинацията за премиер става все по-неатрактивно преживяване и все по-трудно се намират мераклии. Дотам се стигна, защото напоследък кандидатите за министър-председател на България изкарват в това качество по 24 часа (Даниел Митов, Антоанета Стефанова), а Николай Василев - 72 часа. Сроковете изглеждат кратки, ала изглеждат и като стандартни мерки за неотклонение. Освен това кандидат премиерите биват охулвани, осмивани, колажирани, деформирани като в кубическа картина на Пикасо, а политическата Ламя ги изяжда и повръща полусмлени.

Заради непопулярните странични ефекти потенциалните кандидат-министър-председатели рязко започнали да клонят към нула. Разтревожени граждани от всички прослойки и съсловия сигнализираха, че били търсени от политически емисари с упорити предложения да се кандидатират за премиери, като предложенията на моменти ставали агресивно-манипулативни и угнетяващи. 

Това наложило по-радикален подход в номинирането на кандидат-министър председател. 

Слави Трифонов, макар и неопитен в реалната политика, успял да намери все пак някакъв много свестен кандидат, който в момента се намира в Централния софийски затвор, изтърпява дълга присъда и няма къде да бяга, защото в затвора под политически натиск са назначени по-свирепи чистачки, които не допускат беглеци.

Затворникът е с отличен профил, лежи несправедливо осъден, изповядва семейни ценности. Постигната е задкулисна договореност и има политическа воля кандидатурата му за премиер да премине в лек режим. Това значи, че другите политически сили няма да атакуват човека на лична основа, няма да се гаврят с него, просто ще отхвърлят кандидатурата му културно. 

Кандидат-премиерът научил много езици в затвора, бил силен и красив, непрекъснато попадал на хора и както си бил изначално свестен, в затвора станал още по-превъзпитан. Затворникът имал страхотно чувство за хумор, малко грубовато, но сърдечно. Шоуменските му качества също се подобрили в мястото за лишаване от свобода и въобще човекът сякаш за това се е готвил цял живот - да го номинират за министър-председател. И много обичал журналистки, винаги щял да ги обижда с добро чувство, възпитателно и без злоба. Когато обиждаш човека, най-важното е доброто отношение, това също бил един от големите уроци на заключеника в неговия най-важен университет - Централния софийски затвор. Тези и други житейски уроци кандидат-премиерът смята да преподаде и на обществото, ако се задържи малко по-дълго на кандидатската позиция. 

Затворникът бил наясно, че по всяка вероятност няма да стане премиер, защото тая година е такава практиката - номинират си ги малко произволно и ги оттеглят. Но щял да използва минутките под прожекторите да даде някои хубави поуки на болното ни общество и да излезе с чест от поредната сериозна, ала обречена кандидатура за оперативен ръководител на България. 

***

Всичко това научихме от напълно достоверен източник, защото ни го разказа Бай Ставри в дълъг откровен разговор за политика, мерки за неотклонение и криминален фолклор.