Публикуваме откъс от стар съветски фейлетон (1935) на актуална за днешния ден тема - ниската популярност на прокуратурата.
***
(...) (Фейлетонът започва с подробно описание на саморазправа със студентка, завършила трагично. (...) 
...Тези млади хора, по нищо неотличаващи се от други добри юноши и девойки, изведнъж са забравили в тая трудна минута за съществуването на прокуратурата и съда. Такава недосетливост можем да си обясним само с това, че тези учреждения у нас не се радват на полагащата им се известност. Те са недостатъчно популярни.
Във вестниците може да се намери съобщение за кого ли не: за талантливия леяр, за смелия водолаз, за способния инженер, спортист, хирург. Това е хубаво. Но кажете, чели ли сте макар едно редче за талантливия прокурор, проницателния следовател, умния съдия или способния защитник?
За някаква скапана пиеска, скалъпена с трескава бързина и лустросана до отвращение, се пишат десетки статии. Но кажете, ако обичате, много ли тълкувателни решения сте прочели, известни ли са ви речите на нашите изтъкнати прокурори, в които е вложено толкова дълбоко знание за живота?
Ако се напише нещо за съдебен процес, то изглежда така: "обвинението се поддържаше от Едикойси (сгрешена фамилия), "защитата бе на ЧКЗ Едикойси".
А как се е поддържало обвинението, каква е била защитата, какво е това ЧКЗ - бъдете добри и си решете загадката сами. (ЧКЗ = член коллегии защиты, б.р.)
А в какви условия работят прокуратурата и съдът, за това вече съвсем нищо не е известно. 
В туй време техният отговорен труд тече в условия извънредно тежки. Като се почне с това, че в едно от народните съдилища, след тържествения възглас "съдът се оттегля за съвещание", съдията с печална физиономия става и, съпроводен от народните заседатели, се насочва право към кенефа, тъй като това е единственото място, където може да се проведе съвещанието - друго помещение няма. Нарочно не уточняваме къде се намира този съд, тъй като подсъдимите, свидетелите и обществото ще загубят и последното си уважение към тази институция. Действително, след като бяха мобилизирани средства от местния бюджет, се постигна това, че бе премахната тоалетната чиния. Но тръбите останаха, казанчето си стои, верижката му виси. 
Мнозинството от райизпълкоми чувстват като свой дълг да натикат съда, прокурора и следователя в най-гнусното, мръсно и вонящо помещение на целия район. 
Прокурорите, тези сурови пазители на закона, тичат с протегната ръка да изпросят някоя рубла за освежаване на стените в служебните си стаи. Работниците от прокуратурата вече и не споменават ниските си хонорари. Техният вик за помощ е: дайте някакви дребни пари поне за деловодството. Буквално грошове са нужни, за да се купи един шкаф за съхранение на документите. Съдебните дела лежат на стола. И най-неизразимо тягостна е липсата на хартия. 
Изобщо казано, трябва да приветстваме всяко съкращаване на ведомствените преписки. Но в съдебните дела всяко едно действие задължително трябва да се регистрира на хартия. Разпит на обвиняемия - това е хартия, разпит на свидетеля - пак хартия, обвинително заключение, протокол от заседанието, присъда, дневен ред - всичко това е хартия, хартия. Стига се дотам, че в някои райони на осъдените не дават копие от заключителното обвинение и присъдата - хартия няма и средства за нея няма. 
Следователят г. Орехов обикаля учрежденията, за да си изпроси два-три листа хартия. Той пише своите протоколи, постановления и заключения на гърба на весели розови и лилави тапети. В района всички пишат на тапети. Там отдавна са забравили, че тапетите принципно се лепят по стените. И следователят се оплаква не затова, че пише на тапети, а затова, че има проблем с доставката на тапети. 
- Мисля да постъпя така - каза той съвършено сериозно, - ще се откажа от телефона и осветлението. Тогава ще освободя цели 17 рубли месечно и за тези пари ще смогна да си купя хартия.
Следовател, работещ досами Днепровската хидроелектроцентрала да се откаже от електричеството - това, другари, е много тъжно явление.
А пък на бюрото на районния прокурор видяхме една хартийка във връзка с облагането му със селскостопански данък. Работата е там, че прокурорът има кон за служебни пътувания, но не и средства за изхранването му. И тогава самият прокурор засял няколко хектара с овес и фуражна трева. Прокурор да сее овес - и това е печално явление, даже доста. Но той е доволен, има и по зле от него. На други правосъдни работници им е още по-лошо положението. Те си нямат никакво средство за придвижване и ходят по 20 км, по 30 км. 
Следователите нямат дори най-примитивни технически средства за разследване на престъпления: няма фотоапарат, няма една обикновена лупа, нищичко.
Поставете в такива условия Шерлок Холмс и чакайте резултати! Великият детектив ще увехне за два дни и ще побърза да си смени професията. А нашите следователи и прокурори работят, без да падат духом и даже без надежда за най-проста благодарност. На Общоукраинския конгрес на правосъдните работници районният прокурор на Кривий рог заяви:
- Трудя се повече от десет години и никога нито дума не чух за това как работя - добре ли, зле ли...
Тежко е това - 10 години да работиш незабелязан. 
***
(...) (Тук прескачаме дълъг и обстоятелствен разказ за засукан случай в украинско село, който едва не завършил катастрофално, ала храбър следовател и честен прокурор спасили млад човек от ненужна репресия - въпреки обществения натиск.) (...)
***
Прокуратурата и съдът се нуждаят от средства и хора. Но за там никой не се натиска. Там работата е тежка и няма никакъв шанс да те забележат. Когато разпределят някого да работи в прокуратурата, той с мъка задава въпроса: "За какво? Къде сбърках?" А когато предложат на партиен член след завършване на университета да влезе в адвокатурата, той просто ще се изсмее, като че ли институтуцията на защитата е създадена, не за да подпомага работата на съда и следствието, а за някакви едва ли не тъмни и кални афери.
Ако искаме съдът да е не само наказателен, но и възпитателен орган, това трябва и да се обезпечи по съответния начин. Добре отразеният процес по дело от битов характер може да донесе огромна полза. Една добра реч на прокурора или защитника има не по-малко възпитателно значение, отколкото роман или пиеса, на които се обръща толкова много внимание. И от тази гледна точка - можем само да съжаляваме, че нашите изтъкнати съдебни оратори не участват в битови дела, а за тези, които участват, никъде и никога не се пише.
***
Оригинално заглавие: "В защиту прокурора"
Първа публикация: вестник "Правда", 1935.
Пълен текст на оригинала: тук.
Превод: Г-н Балев.