"Няма как веднага да станат нещата с ваксинирането. Ограничаващият фактор е количествата ваксина, които получават страните в Европа. Към днешна дата ние имаме 14 000 имунизирани. За тях се пази и втората доза от ваксината, т.е. горе долу цялото количество вече е изразходвано. Знаете, че получихме 5000 дози ваксина в края на 2020 г. и 25 000 допълнително "Пфайзер" в началото на годината."
Това обяви главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев пред БНР. Той добави, че в предстоящата седмица трябва да има доставки и от двете одобрени от ЕС ваксини - на "Пфайзер" и "Модерна".
"От "Модерна" очакваме в сряда. Говорим обаче за 2-3-5 хиляди дози. Но те ще се увеличат постепенно до 30 000 и през април очакваме 220 000 от тази ваксина", допълни д-р Кунчев.
Той предупреди, че не всичко зависи от българските власти, защото много често от страна на производителите на ваксините има "корекции в количествата и във времето на доставка".
Кунчев заяви също така, че е "въпрос на време да има разрешение от Европейската комисия" за ваксината на "АстраЗенека", откъдето количествата, които България очаква, са много по-големи. "И след това се надявам вече да излезем от медицинските заведения, и да започнем имунизация в училища, социални домове т.н. и да стигнем до етапа, в който всеки желаещ да получи ваксина", каза още Кунчев.
А малко по-късно членът на ваксинационния щаб проф. Мариана Мурджева се ангажира с конкретни числа. Тя каза, че 1.5 млн. дози, необходими за ваксиниране на 750 000 души с препаратите на "Модерна" и "Пфайзер" са гарантирани и ще влязат в страната. А от "АстраЗенека" България трябва да получи 4.45 млн. дози, но все още се очаква разрешението от европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Според нея е реалистично да се очаква към края на април вече да започне масовото имунизиране на всички желаещи.
Според Ангел Кунчев хората, преболедували вече от COVID-19 нямат нужда от ваксинация в кратък срок след оздравяването. Не може да се каже колко е този срок, който варира от няколко седмици до половин година.
"Тези хора може да се имунизират, но ако имаш имунитет, няма смисъл, особено в периода, когато не достигат ваксините. Най-добре е преболедувалите да проследят своите антитела и когато спаднат под едно ниво - тогава да се ваксинират. Нивото на антителата е различно по методиките на различните фирми. Но при изследването лабораторията, която дава резултата, ще посочи как да се интерпретира този резултат", поясни Кунчев.
Той каза още, че досега има само 5 известни случая на нежелани ефекти при ваксиниране в България, но "общо взето - болка на мястото на убождането, лека схванатост на ръката и отшумяват в рамките на часове или 1-2 дни".
Главният здравен инспектор говори и по въпроса за евентуално вдигане на строгите карантинни мерки. Той отбеляза като добра тенденция факта, че процентът на порожителни тестове вече е под 7%, но "малко е рано за окончателно решение".
"Но, че се пречупи и намалихме значително натиска върху здравната система, се вижда. След като вече изтече една пълна работна седмица е очевидно, че успяхме да намалим броя на новозаразените, броя на нуждаещите се от медицинска помощ, а и тези, които са в интенизивни отделения - допълни Кунчев. - На фона на много добрите резултати в България, има ново повишаване на заболяемостта в други страни, най-вече във Великобритания, но и другаде... И трябва да сме внимателни".
ОЩЕ ПРИТЕСНЕНИЯ
Опасения от бързо вдигане на мерките изказа и математикът от Националния оперативен щаб Лъчезар Томов. Притесненията му са насочени конкретно към училищата. "Моите груби изчисления показват, че детските градини и училищата до четвърти клас сами по себе си са достатъчни за бавен ръст", заяви той пред БНТ. И даде за пример Англия, която е затворила всичко без училищата, но е имала проблеми, а и Германия, която е накарала децата да стоят в клас с маски, но не е овладяла ситуацията. Според него тактиката на "отваряне и затваряне" би сработила още по-лошо у нас занапред, отколкото досега.
