На 24 март 1999 г. НАТО започна 11 седмични въздушни удари срещу Югославия, след година на натиск върху президента Слободан Милошевич да спре смъртоносната си репресия срещу косовските сепаратисти, припомня Франс прес, цитирана от Агенция Фокус. 
Това беше първата намеса на Алианса срещу суверенна държава в нейната 50-годишна история.
Тринадесет месеца по-рано Милошевич беше разгърнал войските си в Косово, тогава все още сръбска провинция, чието население е етническо албанско. Той се опитваше да смаже партизаните от Армията за освобождение на Косово (АОК). Около 13 000 души, предимно албанци, бяха убити по време на двугодишния си конфликт.

Дипломатическите провали

Милошевич твърдо отказваше да приеме мирно споразумение в замъка Рамбуйе близо до Париж (където през февруари и март 1999 г. се проведе мирна конференция), което да осигури автономия на провинцията.
Страните от НАТО се опасяваха, че конфликтът ще се разпространи на Балканите, само три години след края на войните в бившите югославски републики Босна и Хърватия.
11-часовото посещение на американския пратеник Ричард Холбрук в Белград, за да се опита да посредничи в кризата, не успя да убеди Милошевич.

НАТО започна удари

От НАТО дадоха „зелена светлина“ на въздушните удари на 23 март, като подчертаха, че решението е взето със съгласието на всичките 19 членове на организацията.
Всеки опит за договаряне политическо решение се провали, заяви тогава генералният секретар Хавиер Солана. „Няма друга алтернатива, освен да се предприемат военни действия".
Първите бомби паднаха ден по-късно, с удари около 16:00 часа над Белград, столицата на Косово – Прищина, и други градове.
Телевизия в Сърбия излъчи драматични снимки на сгради, обгърнати от пламъци, дим, който се издигаше високо в нощното небе.
Атаките бяха извършени без разрешение от ООН, където съюзниците на Сърбия - Русия и Китай, бяха против военната намеса.

Предотвратяване на „катастрофата“

Американският президент Бил Клинтън излезе на живо по телевизията, за да каже, че ударите на НАТО са от жизненоважно значение, за да се предотврати „барутен погреб " на Косово и възпламеняването на по-голям конфликт.
„Ние действаме, за да предотвратим една по-широка война, да обезвредим бурето барут в сърцето на Европа, избухнало два пъти преди това през този век с катастрофални резултати", привежда агенцията думите на Клинтън.
Британците поясниха, че осем държави-членки на НАТО са участвали във вълната атаки - Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания и САЩ.
Около 70 самолета, включително 10 бомбардировачи F-117 Стелт, излетяха от въздушната база на НАТО в Северна Италия.

Етническо почистване

НАТО изглеждаше уверено, че няколко дни на „хирургически" въздушни удари ще върнат Милошевич към преговорите.
Вместо това югославският лидер засили бруталната си кампания срещу етническата албанска общност в провинцията.
Светът гледаше с ужас как стотици хиляди албанци са изгонени от домовете си.
Когато бежанците започнаха да пристигат в съседна Албания и Македония, се появиха истории за изгаряне на домове, за екзекуции и масови изнасилвания.

Убити цивилни

По време на 11-седмичната кампания самолетите на НАТО извършиха 38 000 излитания и извършиха 10 000 бомбардировки, според данни на Алианса.
Атаките бяха разширени извън чисто военните цели и включиха ключова инфраструктура като петролни и електроцентрали, пътни и железопътни мостове и инсталациите на сръбската телевизия и радио.
Гафове като бомбардирането на китайското посолство в Белград или нападението срещу конвой на бежанци край Дяково сериозно поставиха по въпрос ангажимента на съюзниците към кампанията.

Милошевич капитулира

Цивилните жертви така и не бяха точно установени: 500, според правозащитната организация "Хюмън райтс уоч"; 2 500 според сръбските власти.
Милошевич трябваше да се бори със загубите сред войниците си, намеци за бунт сред неговите генерали, осакатена икономика и липсата на признак за спирането на натовските бомбардировки.
На 10 юни 1999 г. той най-накрая нарежда на силите си да се оттеглят от Косово, управлението на което е ефективно поето от международната общност.
Косово обяви независимост през 2008 г., което Сърбия, Китай и Русия все още отказват да признаят.
Преди двадесет години, на 24 март 1999 г., НАТО, без санкция на Съвета за сигурност на ООН, започна въздушната офанзива „Съюзническа сила“ срещу Съюзна република Югославия, пише във водеща статия руската агенция TACC, цитирана от Агенция Фокус.

Предпоставки

Предпоставки за операцията възникват по време на разпадането на Югославия (създадена през 1945 г., от 1963 г. - Социалистическа федеративна република Югославия), настъпило през 1990-1991 г. През този период, поради изострянето на междуетническите противоречия (главно между сърби, босненски мюсюлмани и хървати), четири от шестте републики обявиха оттеглянето си от федерацията: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина (БиХ) и Македония. Останалите републики - Сърбия и Черна гора - през април 1992 г. провъзгласяват Съюзна република Югославия (СРЮ; през 2003-2006 г. - държавната общност на Сърбия и Черна гора, от 2006 г. - независими републики).
Процесът на разпадане на СФРЮ беше съпроводен от конфликти между републиканските и федералните власти и междуетническите войни. Те бяха най-ожесточени в Хърватия (1991-1995 г.) и БиХ (1992-1995 г.). В края на 90-те години конфликтът между сръбското и албанското население в Косово, автономна област в Сърбия, се изостри рязко.

Участието на НАТО в балканската криза

Преди операцията „Сюзническа сила“ НАТО проведе редица операции на територията на бивша Югославия. През 1992 г. военните кораби на съюза, с подкрепата на авиацията, наблюдаваха корабите в Адриатическо море в съответствие с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която наложи оръжейно ембарго на републиките от бившата СФРЮ. През 1994 г. НАТО, в съответствие с решението на Съвета за сигурност на ООН, контролира забранената за полети зона в БиХ, а през 1995 г. без резолюция на Съвета за сигурност на ООН бомбардира позициите на босненските сърби. Това бяха първите сражения в историята на съюза.
Според експерти ръководството на НАТО при вземането на решение за участие в разрешаването на кризата на Балканите се ръководи от редица геополитически фактори. На първо място, съюзът се стреми да укрепи позицията си в региона на фона на намаляването на руското влияние там, както и да изработи оперативната съвместимост на войските в хода на действителните бойни операции.

Ситуацията в Косово

Главната цел на операцията "Съюзните сили" според НАТО е "предотвратяване на геноцида на албанското население в Косово". От 80-те години на миналия век косовските албанци поставят искания за разширяване на автономията на региона, а през 90-те години беше създадена Армията за освобождение на Косово (АОК), за да се бори за независимост. През 1998 г. конфликтът ескалира във въоръжени сблъсъци между сръбската полиция и бойците от АОК, което е началото на гражданска война. За да ограничи вълната от насилие, Белград за пръв път вкара полицейски, а след това и редовни военни части.
Опитите за разрешаване на кризата са предприети от ООН, ЕС, ОССЕ, както и от Контактната група (представители на редица държави, включително Руската федерация и САЩ). На 30 януари 1999 г. Съветът на НАТО упълномощи генералния секретар на Алианса Хавиер Солана да вземе решение, ако е необходимо, за нападения с въздушни удари срещу СРЮ след консултации с държавите-членки.
През февруари 1999 г. в предградието на Париж, Рамбуйе, чрез посредничеството на Контактната група, бяха проведени преговори между представители на сръбското ръководство и косовските албанци, в които страните се споразумяха за плана за мир, разработен от групата. На 18 март обаче на редовна среща в Париж той бе подписан само от делегация от косовските албанци. Сръбската страна заяви, че документът е различен от представения в Рамбуйе. По-специално, възраженията повдигнаха въпроса за разширяването на автономията на Косово и въвеждането на контингент от държавите-членки на НАТО на тази територия с цел поддържане на реда. Отказът да се подпише е официалната причина за началото на военните действия на блока.
Руското външно министерство нарича операцията "акт на агресия" на НАТО срещу Югославия и замразява отношенията с Алианса на 25 март (Те са възстановени отново през февруари 2000 г.).

Ход на военните действия

Операцията се провежда на три етапа. На 24-26 март са изпълнени задачите за обезвреждане на силите на ПВО на СРЮ На 27 март започнаха нападения срещу силите на СРЮ на територията на Косово, както и нападения срещу най-важните цели в Сърбия; От 24 април стартират мащабни удари в цяла Сърбия.
Според данни, публикувани на уебсайта на НАТО, по време на операцията, продължила 78 дни, авиацията на Алианса е прелетяла 38 хиляди бойни излитания, над 10 хиляди от тях - за бомбардировки (според военни експерти са изстреляни 3 хиляди крилати ракети. и около 80 хил. тона бомби, включително касетъчни бомби и такива с обеднен уран). В операцията участват над хиляда самолета (повечето са осигурени от Съединените щати), от които според официалните източници на НАТО са изгубени два бойни самолета (пилотите са катапултирали).
По време на операцията са извършени няколко погрешни удара. Така на 14 април стана известно за смъртта на около 64 албанци, които се движат към Албания, а в нощта на 8 май пострада китайското посолство в Белград. Сред най-трагичните инциденти е удар в нощта на 14 май в косовското село Кориша, където според НАТО е имало сръбски военни. Убити са обаче Албанските бежанци - 50 души, а много други са били ранени.

Загуби
В резултат на бомбардировките, според сръбски данни, от 3,5 до 4 хиляди души са загинали, около 10 хиляди са ранени, две трети от тях са цивилни. Материалните щети възлизат на 100 млрд. долара. Военно-промишлената инфраструктура на СРЮ е напълно разрушена, повече от 1 500 населени места, 60 моста, 30% от всички училища, около 100 паметници са унищожени. 40 хиляди къщи са унищожени или повредени. Бомбардирането на петролните рафинерии и нефтохимическите заводи довежда до замърсяване на водната система на страната с токсични вещества.

Резултати
Операцията приключва на 10 юни 1999 г. след подписването на военно-техническо споразумение между СРЮ и НАТО в Куманово (в Македония, близо до границата със Сърбия), според което започва изтеглянето на югославските войски от територията на Косово. В същия ден Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 1244, въз основа на която международни граждански сили (Мисия на ООН в Косово - ЮНМИК) и Международните сили за сигурност (КФОР, със значително участие на НАТО, като общият брой на военнослужещите е 40 хиляди) са разположени в Косово под егидата на ООН( в момента са 3 500).

През февруари 2008 г. косовският парламент едностранно обяви независимостта на региона от Сърбия, като в момента 104 държави по света признават независимата държава Косово. Освен Сърбия, над 60 страни, включително Русия, Китай, Индия и Израел, се противопоставят на признаването на Косово.