Със започналото все по-видимо влошаване на ситуацията с COVID-19 у нас, правителството до голяма степен повтаря грешките си от миналата вълна на епидемията. В. "Сега" припомня как се развиха тогава събитията.

Ограничения бяха наложени седмица след като достигнахме най-пиковите стойности на разпространение на вируса за цялата история на присъствието му у нас. На 18 ноември системата отчете 4828 случая за 24 часа и в следващите работни дни на тази седмица броят на новозаразените не спадна под 3899 на ден. В тази седмица - 16-22 ноември, бе достигнат рекорден брой нови случаи - 23 262. Нарастването бе рязко - в седмицата 19-25 октомври случаите бяха 8454 (данните са от Уикипедия).

В тази тежка есен, когато премиерът Борисов се хвалеше, че сме единствените, в които всичко работи, случаите се увеличиха от 1521 в първата седмица на октомври на 21 641 в първата седмица на ноември - повече от 14 пъти. На 1 октомври в болница се лекуваха 837 души с COVID-19. На 23 ноември в болница имаше 6350 души, 408 в интензивни структури. На 7 декември броят на хоспитализациите стигна 7000, а в интензивни грижи бяха 516 души. Касата отчете дори по-висок брой хоспитализации - 7535 към 6 декември. Това не беше върхът на кривата - на 14 декември хоспитализациите достигнаха 7244. В интензивни отделения имаше 590 души.

Шокиращите репортажи за хора, недочакали линейка и лечение, започнаха в последните дни на октомври. 33-годишен мъж почина в София, докато чака линейка, на 30 октомври. Тогава системата отчиташе 2376 пациенти в болница. Скандалният случай, когато двама души в тежко състояние издъхнаха, след като бяха оставени часове наред пред ковид отделение в Пловдив, бе оповестен на 18 ноември. Той разкри потресаващи подробности от ежедневието на лекарите на първа линия, принудени да носят тежко болни пациенти на гръб по етажите на непригодни сгради, превърнати в ковид отделения. Към 18 ноември в болница с COVID-18 имаше 5463 души.

На този фон, едва на 23 ноември здравният министър проф. Костадин Ангелов предложи ограничителни мерки. Дотогава, както сега, решенията бяха оставени на местните власти. Сега например отделни области взеха решение за спиране на плановите операции, но очакваната вчера заповед с общи мерки в това отношение така и не се появи. В четвъртък главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев и здравният министър отново обявиха, че разликите по области са големи, затова мерки ще се налагат на локален принцип. За пример бе дадено, че в Кюстендил новите случаи са 487 на 100 000, а в Търговище са 26 на 100 000. Това обаче е много некоректно сравнение, тъй като Търговище е единствената област с толкова ниска заболяемост, като не се знае дали тя не се дължи просто на липсата на достъп до тестове, тъй като нисък брой на новопотвърдени случаи има в най-бедните области на страната - Търговище, Видин, Кърджали и Разград.

Локдаун бе въведен от 27 ноември, като бе даден специален толеранс заради черния петък и мерките влязоха в сила в 23:30 часа. От следващата седмица започна бавно понижение на новите случаи, но смъртността продължи да се увеличава и първата седмица на локдауна - 30 ноември-6 декември остава най-трагичната в хода на епидемията. Тогава загубихме 980 души.

На 23 ноември, когато Ангелов предложи ограничения, заболяемостта в България на 14-дневна база бе стигнала 666.5 нови случая на 100 000 души. В момента е 285 на 100 000.